Page 138 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 138

«бунтовете от 1830 г. не ни разкриха (т.е. на господстващите класи) при
            светлината на пламналите житни купи,qg144 че мизерия и размирно недоволс-

            тво пламти и под повърхността на земеделска Англия също тъй буйно,

            както под повърхността на индустриална Англия.»*144


      Седлър на времето кръстил в Камарата на общините земеделските

      работници „бели роби”, а един епископ като ехо повторил тоя епитет

      и в Горната камара. Най-значителният икономист от онзи период, Е.

      Г. Уекфийлд, казва:



            «Земеделският работник на южна Англия не е роб, не е свободен човек,
            той е паупер.»*145

            [*145 „England and America”, Лондон, 1883 г., том I, стр. 47]


      Времето непосредствено преди отмяната на житните закони хвърля

      нова  светлина  върху  положението  на  земеделските  работници.  От

      една страна буржоазните агитатори били заинтересовани да докажат

      колко  малко  защитните  мита  защищават  действителния  производи-

      тел на жито. От друга страна индустриалната буржоазия кипяла от

      гняв  поради разобличаването на фабричните условия от страна на
      поземлената аристокрация, поради афектираната  симпатия на тези

      из основа покварени, безсърдечни и аристократски безделници към

      страданията  на  фабричния  работник  и  поради  тяхното  „дипломати-

      ческо усърдие” за фабричното законодателство. Има една стара анг-

      лийска пословица, че когато двама крадци се сдърпат за косите, ви-

      наги излиза нещо полезно. И наистина, шумната, страстна кавга меж-

      ду двете фракции на господстващата класа по въпроса коя от тях по-
      безсрамно експлоатира работника направо станала акушерка на ис-

      тината. Граф Шефтсбъри, или още лорд Ашли, бил челен борец в ан-

      тифабричния  филантропичен  поход  на  аристокрацията.  Затова  той

      през  1844  и  1845  г.  е  любима  тема  на  разкритията на  в.  „Морнинг

      Кроникъл” по положението на земеделските работници. Този вестник,

      по онова време най-значителният либерален орган, изпратил по сел-

      ските окръзи собствени комисари, които съвсем не се задоволили с
      общи описания и статистика, а публикували имена както на изслед-


                                                           138
   133   134   135   136   137   138   139   140   141   142   143