Page 133 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

което бело същото — „свободата на капитала“, там не била осакате-

на нито от деспотизма на трейдюнионите, нито от фабрични закони,

нека кажем няколко думи за „щастието“ на белгийския работник. Си-
гурно никой не е бил по-посветен в мистериите на това щастие откол-

кото покойният Дюпетийо — главен инспектор на белгийските затвори

и благотворителни учреждения и член на централната белгийска ста-

тистическа комисия. Да вземем неговото съчинение: „Budgets

economiques des classes ouvrieres en Belgique”, Брюксел, 1855 г. Тук

ние намираме едно средно белгийско работническо семейство, чиито

годишни разходи и приходи са пресметнати въз основа на много точ-
ни данни и чиито условия за прехрана се сравняват после с тези на

войника, матроса от флотата и затворника. Семейството „се състои

от баща, майка и четири деца“. От тези шест души „четирма могат да

извършват през цялата година полезен труд“; предпоставя се, „че

между тях няма нито болни, нито неработоспособни“, че нямат нито

„разходи за религиозни, нравствени и интелектуални цели, с изклю-

чение на най-нищожни разноски за места в църква“, нито „вноски в
спестовни каси или в осигурителни каси за старост“, нито „разходи за

лукс или други излишни разходи“. Но приема се, че бащата и големи-

ят син пушат тютюн и в неделен ден могат да посещават кръчма, за

което им са предвидени цели 85 сантима седмично.

«От общото извлечение на работните заплати, които работниците полу-
чават в разните браншове, следва… че най-високата средна надница е:

1 франк и 56 сантима за мъже, 89 сантима за жени, 56 сантима за мом-

чета и 55 сантима за момичета. Въз основа на това доходът на цялото
семейство ще бъде най-много 1068 франка годишно… В приетото за ти-

пично семейство ние пресметнахме всички възможни приходи заедно. Но
ако пресметнем работна заплата и за майката, с това лишаваме дома-

кинството от всяко ръководство; кой ще се грижи за къщата, за малките
деца? Кой ще готви, пере, кърпи? Тази дилема всеки ден се изпречва

пред работниците.»

133