Page 137 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 137
банкнотите, отчасти поради независимото от него покачване на цена-
та на предметите от първа необходимост. Но действителното движе-
ние на работната заплата може да се констатира по твърде прост на-
чин, без да се прибягва до неуместни тук подробности. Законът за
бедните и неговата администрация били в 1795 г. и в 1814 г. едни и
същи. Читателят си спомня как е бил прилаган тоя закон на село: във
вид на милостиня енорията е допълвала номиналната заплата до
номиналната сума, необходима за простото вегетиране на работника.
Съотношението между плащаната от арендатора заплата и допълне-
ния от енорията дефицит на заплатата ни разкрива две неща: първо,
спадането на заплата под нейния минимум, второ, съотношението
между двете променливи състояния на земеделския работник като
наемен на заплата и паупер на милостиня, чиято величина го париви
закрепостен енориаш. Избираме едно графство със средни условия
между всички други. През 1795 г. средната седмична заплата в Норт-
хемптъншайр била 7 шилинга и 6 пенса, целият годишен разход на
едно семейство от 6 души — 36 ф.ст., 12 шилинга и 5 пенса, целият
му годишен приход — 29 ф.ст. и 18 шилинга, а покритият от енорията
дефицит, — 6 ф.ст., 14 шилинга и 5 пенса. В същото графство сед-
мичната заплата през 1814 г. е била 12 шилинга и 2 пенса, целият го-
дишен разход на едно семейство от 5 души — 54 ф.ст.,qg142 18 шилинга и
4 пенса, целият доход — 36 ф.ст. и 2 шилинга, а покритият от енория-
та дефицит — 18 ф.ст., б шилинга и 4 пенса,*142 така че през 1795
г. дефицитът е бил по-малко от ¼ от работната заплата, а през 1814
г. — повече от половината.qg143 От само себе си се разбира, че в 1814 г.
са изчезнали и малките удобства, които Идън все още намирал в ко-
теджа на земеделския работник.*143 Измежду всички животни, кои-
то фермерът държи, работникът, този инструмент, надарен с глас, е
най-отруденото, най-лошо хранено и най-брутално третира-
но животно.
Същото положение на нещата спокойно продължило, докато
137
