Page 145 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

на утрепания от труд работник и на неговото семейство сигурна и посто-
янна независимост, в повечето случаи води само до по-дълги или по-

къси околни пътища към пауперизъм, който през целия път е толкова

наблизо, че всяка болест или каквато и да е временна липса на занятие
непосредствено принуждава да прибегне към помощта на енорията; за-

това всяко заселване на земеделско население в една енория очевидно
означава добавка към данъка за бедни…»
qg163

«Достатъчно е едрите земевладелци*163 да решат в техните имоти да

няма работнически жилища — и те веднага се освобождават от полови-

ната от своята отговорност към бедните. Доколко английската конститу-
ция и законът целели да установят такъв вид безусловна поземлена соб-

ственост, която дава възможност на лендлорда, „който прави със своята
собственост каквото си иска”, да третира като чужденци тия, които обра-

ботват земята, и да ги изгони — това е въпрос, разглеждането на който

не влиза в моята задача… Властта за изгонване не е гола теория. Тя се
проявява практически, в най-голям мащаб. Тя е едно от обстоятелствата,

които господстват над жилищните условия на земеделския работник…
Размерът на злото може да се прецени по последното преброяване, спо-

ред което разрушаването на къщите, въпреки засиленото им търсене,
напредва през последните 10 години в 821 различни окръга на Англия,

затова, независимо от хората, принудени да престанат да бъдат жители

(а именно в енорията, в която работят), през 1861 г. в сравнение с 1851 г.
едно с 5⅓% по-голямо население било натъпкано в 4½% по-малко жи-

лищно пространство… Щом процесът на обезлюдяване постигна целта

си, резултатът е — казва д-р Хънтър — едно показно село, където коте-
джите са съкратени само на няколко и където никой не бива да живее

освен овчари, градинари, пазачи на дивеча — постоянни слуги,qg164 които се
ползват с обичайни за тяхната класа добри обноски от страна на техните

милостиви господари.*164 Но земята все пак трябва да бъде обработ-

вана и се оказва, че работещите на тази земя не живеят при земевладе-

леца, а идват от някое отворено село, отдалечено може би на 3 мили,
където ги приели дребни домопритежатели след разрушаване на техните

котеджи в затворените села. Но при това не се правят никакви поправки,
никакви подобрения освен ония, които може да направи безпаричният

наемател. Когато най-сетне къщата стане съвсем необитаема, това оз-
начава само един разрушен котедж повече и един данък за бедни по-

145