Page 146 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

малко. Докато едрите собственици свалят от себе си данъка за бедните
чрез обезлюдяване на контролирани от тях земи, най-близката паланка

или отворено селище приема изхвърлените работници; казвам най-

близко, но то може да бъде на 3 или 4 мили от арендната ферма, където
работникът се трепе всеки ден. Така към неговия дневен труд се прибавя

— като че това е нищо — всеки ден да бие по 6—8 мили път, за насъщ-
ния хляб. Цялата земеделска работа, извършвана от неговите жена и

деца, сега става при отежнени условия. Но това още не е цялото зло от
далечното разстояние. В отворените селища спекуланти-строители за-

купват късове земя, които обсипват колкото е възможно по-гъсто с най-

евтини от всички възможни бордеи. И английските земеделски работници
се свиват в тези мизерни жилища, които дори на открито поле споделят

най-ужасните черти на най-лошите градски жилища.»*165
[*165 „Къщите на работниците (в отворените селища, които естествено

са винаги препълнени) обикновено са построени на редици и с гърба си
опират на самия ръб на парчето земя, което строителният спекулант на-

рича свое. Затова светлина и въздух проникват в тях само откъм лицева-

та им страна.” (Отчетът на д-р Хънтър, пак там [в „Public Health. Seventh
Report 1864”, Лондон, 1865 г., стр. 135). Много често селският кръчмар

или бакалин е същевременно и наемодател. В такъв случай земеделски-
ят работник намира в негово лице втори господар наред с арендатора.

Той трябва да бъде и негов клиент. „С 10 шилинга седмично, минус го-
дишен наем от 4 ф.ст., той е длъжен да купува свое скром-

но количество чай, захар, брашно, сапун, свещи и бира по цени, каквито

скимнат на бакалина.“ (пак там, стр. 134) Тези отворени села наистина са
наказателние колонии за английския земеделски пролетариат. Много от

котеджите са същински ханища, през които минава цялата скитническа

паплач от околността. Селянинът и неговото семейство, които при най-
мръсни условия, често пъти наистина като по чудо, са запазили достойн-

ство и чистота на своя характер, тук отиват чисто и просто по дяволите.
Естествено, между благородните шейлоковци е на мода фарисейски да

свиват рамене по адрес на строителните спекуланти. Те твърде добре
знаят, че техните „затворени и показни села“ са родно място на „отворе-

ните селища“ и без тях не биха могли да съществуват. „Без дребните

собственици на отворените селища по-голямата част от земеделските
работници би трябвало да спят под дърветата на именията, в които ра-

ботят.“ (Пак там, стр. 135) Системата на „отворени“ и „затворени“ села

146