Page 227 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 227
една лондонска енория и един ленкшайрски фабрикант сключили дого-
вор, в който уговорили, че той се задължавал на всеки 20 здрави деца да
взема по един идиот.“]
С развитие на капиталистическото производство през време на ма-
нифактурния период общественото мнение на Европа загубило пос-
ледните остатъци от чувството за срам и съвест. Нациите цинично се
хвалели с всяка подлост, която била средство за натрупване на капи-
тал. Прочетете напр. наивните търговски летописи на филистера А.
Eндерсън. В тях като тържество на английската държавна мъдрост се
разтръбява, че Англия при Утрехтския мир с договор за търговията
с роби изнудила от испанците привилегия да се занимава с търговия
с негри — която тя досега вършела само между Африка и английска
Западна Индия — вече и между Африка и испанска Америка. Англия
получила право до 1743 г. да снабдява испанска Америка с по 4800
негри годишно. Това послужило и като официално прикритие за бри-
танската контрабанда. Ливърпул пораснал на основата на търговията
с роби. Тя е неговият метод на първоначално натрупване. И до ден
днешен „почтените хора” на Ливърпул си остават пиндари на търго-
вията с роби, която — сравни цитираното по-горе съчинение на д-р
Ейкън от 1795 г. — „засилва търговската предприемчивост до страст,
възпитава славни моряци и докарва луди пари”. В Ливърпул в 1730 г.
с търговия с роби били заети 15 кораба, в 1751 г. — 53, в 1760 г. —
74, в 1770 г. — 96 и в 1792 г. — 132.
Като въвела в Англия робството над децата, памучната индустрия в
същото време дала тласък за превръщането на по-рано малко или
много патриархалното робовладелско стопанство в Съединените ща-
ти — в търговска система на експлоатация. Изобщо, за скритото роб-
ство на европейските наемни работници било необходимо като пие-
дестал неприкритото робството в Новия свят.*247
[*247 През 1790 г. в английската Западна Индия се падали по 10 роби на
един свободен човек, във френската — по 14 на 1, в холандската — по 23 на
1. (Хенри Браухам, An Inqury into the Colonial Policy of the European Powers
227