Page 73 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

съществува за потребностите на развитието на работника. Как-

то в религията — над човека господства произведението на неговата

собствена глава („човекът е създал бога във въображението си”.
ред.), така в капиталистическото производство над трудещия се гос-

подства произведението на неговите собствени ръце (човекът сам

се е оставил в робството на другия „бог” – капиталиста.

ред.).*77б

[*77б „Ho ако сега се върнем към нашето първо изследване, където доказах-
ме… че сам капиталът е произведение на човешкия труд… изглежда съвсем

непонятно, че човекът е могъл да попадне под господството на своя собствен

продукт — на капитала — и да стане негов подчинен; a тъй като това в дейс-
твителност е неоспорим факт, неволно се натрапва въпросът: как работникът

е могъл от господар на капитала — като негов творец — да се превърне в
роб на капитала?” (Von Thünen, Der isolierte Staat, втора част, втори отдел,

Рощок, 1863 г., стр. 5, 6) Заслуга на Тюнен е, че постави този въпрос. Но не-
говият отговор е просто детински.]

jxq10
(горе)
2. Относително намаляване на променливата част на капитала в

хода на натрупването и на придружаващата го концентрация

Според самите икономисти нито действителния обхват на обществе-

ното богатство, нито величината на вече функциониращия капитал,

водят до повишаване на заплатите, а само постоянният и ускорен

растеж на натрупването. (А. Смит, книга I, гл. 8 [том I, стр. 208) До-

сега ние разглеждахме само една особена фаза на този процес, оная,

в която прирастът на капитала се извършва без да се изменя негови-
ят технически състав. Но процесът прекрачва и отвъд тая фаза.

Щом веднъж са дадени общите основи на капиталистическата систе-

ма, по време на натрупването винаги настъпва момент, когато разви-

тието на производителността на обществения труд става най-

мощният лост на натрупването.

«Същата причина — казва А. Смит, — която увеличава работната запла-

73