Page 72 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

имало твърде малко, а в другия — твърде много наемни работници

Законът на капиталистическото производство, който лежи в основата

на мнимия „природен закон за населението“, се свежда просто към

следното: съотношението между капитал, натрупване и норма на ра-

ботната заплата е само съотношение между онзи труд, който е не-

заплатен и превърнат в капита, и допълнителен труд, нужен за об-

ръщението на добавъчния капитал. Така че това съвсем не е съот-

ношение между две независими една от друга величини — от една
страна величината на капитала, от друга страна числеността на ра-

ботническото население; това е по-скоро само съотношение между

незаплатен и заплатен труд на едно и също работническо население.

Ако количеството незаплатен труд, натрупан от капиталистическата

класа, нараства достатъчно бързо, за да може да се превърне в капи-

тал само при извънреден добавък от заплатен труд, работната зап-

лата се покачва и — при еднакви други условия — незаплатеният
труд относително спада. Но щом това спадане стигне онази точка,

при която принаденият продукт, който храни капитала, не се предлага

вече в нормално количество — настъпва реакция: капитализира се

по-малка част от дохода, натрупването линее и възходящото движе-

ние на работната заплата получава контраудар. Така че покачването

цената на труда остава затворено в граници, които не само че оста-

вят незасегната основата на капиталистическата система, но и осигу-

ряват нейното прогресиращо възпроизводство. И тъй, законът на ка-

питалистическото натрупване, мистифициран като природен закон,
всъщност изразява само това, че природата на натрупването изключ-

ва всяко такова намаляване на степента на експлоатация на труда

или всяко такова покачване на цената на труда, което би могло сери-

озно да застраши постоянното възпроизводство на капиталистичес-

кото отношение и неговото прогресиращо възпроизводство. Другояче

и не може да бъде при такъв начин на производство, при който ра-

ботникът съществува заради потребностите от увеличаване на вече
налични стойности — вместо обратно, материалното богатство да

72