Page 69 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

вен труд в лозето господне.]

При досега разглежданите най-благоприятни за работниците условия

за натрупване тяхното отношение на зависимост от капитала се об-

лича в поносими или, както казва Идън, „удобни и либерални” форми.

Вместо заедно с растежа на капитала да става по-интензивно, то ста-

ва само по-екстензивно, т.е. сферата на експлоатацията и господст-
вото на капитала се разширява само заедно с неговия собствен раз-

мер и с броя на неговите поданици. Една по-голяма част от техния

собствен принаден продукт, който все повече набъбва и при това на-

бъбване се превръща в добавъчен капитал, се стича обратно към тях

във форма на платежни средства, така че те могат да разширят кръга

на своите удоволствия, по-добре да попълват своя консумативен

фонд от дрехи, мебели и т.н. и да образуват малки парични резервни
фондове. Но както по-добро облекло, храна, обноски и повече парич-

ни средства не премахват отношението на зависимост и експлоата-

ция на роба, също така тези неща не премахват отношението на за-

висимост и експлоатацията на наемния работник. И наистина, покач-

ването на цената на труда вследствие натрупването на капитала оз-

начава само, че размерът и масивността на златните окови, които

наемният работник вече сам си е изковал, позволяват те да бъдат по-

слабо затегнати. В полемиките по този въпрос в повечето случаи

пропускат да видят най-главното, а именно специфичните отлики на
капиталистическото производство. При него работната сила се купува

не заради задоволяване личните потребности на купувача чрез ней-

ните услуги или нейния продукт. Неговата цел е да натрупва своя ка-

питал, производството на стоки, които съдържат повече труд, откол-

кото той е заплатил, съдържащи следователно такава част от стой-

ността, която не му струва нищо и въпреки това се реализира при

продажба на стоките.

69