Page 68 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 68
как по-лесно могат да направят това, освен като тръгнат между народа и го
придумат, че 12 000-те попа с енории отравят душите на хората, изтощават
същите тези души и им сочат лъжовен път към небето?” (Petty, А Treatise of
Taxes and Contributions, Лондон, 1667 г., стр. 57) Отношението на А. Смит към
протестантските попове от негово време се характеризира в съчинението „А
Letter to A. Smith, L. L. D., On the Life, Death ah Philosophy of his Friend David
Hume. By One of the People called Christians”, 4 изд., Оксфорд, 1784 г. Д-р
Хорн, англикански епископ в Норвич, накастря A. Смит затова, че той в едно
отворено писмо до г. Стрейън „балсамирал своя приятел Давид” (т.е. Юм),
тъй като разказвал на публиката как „Юм на смъртното си легло се е забав-
лявал с Лукиян и с игра на вист” и дори имал дързост да пише: „Aз винаги
съм смятал, че Юм както приживе, тъй и след смъртта си е бил така близо до
идеала на съвършено мъдър и добродетелен човек, колкото това допуска
слабостта на човешката природа.” Епископът с негодувание се провиква:
„Редно ли е от ваша страна, господине, да ни описвате като съвършено мъ-
дър и добродетелен характера и начина на живот на един човек, който е бил
обладан от неизлечима антипатия против всичко, което се нарича религия, и
който е напрягал всеки нерв, за да изтрие доколкото зависи от него дори
нейното име от паметта на хората?” (пак там, стр. 8) „Но не падайте духом,
приятели на истината, животът на атеизма е кратък” (стр. 17). Aдам Смит
„има отвратителната нечестивост да проповядва атеизъм в страната (в своя-
та „Theory of moral sentiments”)… Ние разбираме вашите хитрини, господин
докторе! Вие добре сте го намислил, но тоя път си правите сметката без
кръчмаря. С примера на почтения Дейвид Юм вие искате да ни внушите, че
атеизмът е единствената ракия за падналия духом и единствената противо-
отрова против страх от смъртта… Смейте се над развалините на Вавилон и
приветствайте закоравелия злодей Фараона! (пак там, стр. 21, 22) Един орто-
доксален ум измежду университетските слушатели на А. Смит пише след не-
говата смърт: „Приятелските чувства на Смит към Юм… му пречеха да бъде
християнин… Той вярваше на всяка дума на Юм. Ако Юм му беше казал, че
луната е зелено сирене, той би му повярвал. Затова той му вярваше и в това,
че няма бог и няма чудеса… По своите политически убеждения той се приб-
лижава към републиканизма.“ („The Вее” от Джеймс Андерсън, 18 тома,
Единбург 1791 до 1793, том 3, стр. 166, 167) Попът Т. Чамърс подозира А.
Смит в това, че той от чиста злоба измислил категорията „непроизводствени
работници”, специално за протестантските попове, въпреки техния благосло-
68
