Page 71 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 71

никак  не  накърнява  разширяването  господството  на  капитала.  Или

      пък — ето другата алтернатива — натрупването заглъхва поради по-

      качване цената  на  труда,  поради  притъпена  подбуда за  печалба.
      Натрупването намалява. Но заедно с неговото намаляване изчезва и

      причината  за  него,  а  именно  —  диспропорцията  между  капитал и

      подлежаща на експлоатация работна сила. Т.е. механизмът на капи-

      талистическия производствен процес сам отстранява пречките, които

      временно създава. Цената на труда пак пада до ниво, съответстващо

      на  нуждите  от  самонарастване  на  капитала,  независимо  дали  това

      ниво е под, над или наравно с онова, смятано за нормално, преди по-
      качване на заплатата. В първия случай не абсолютното или пропор-

      ционално намаляване на работната сила (трудовото население), во-

      ди до излишък на капитал, а напротив изилшъкът на капитал, прави

      експлоатираната работна сила недостатъчна. Във втория случай не

      абсолютното  или  пропорционално нарастване  на  работната  сила

      (трудовото население), прави капитала недостатъчен; а обратно, от-

      носителното намаляване на капитала, води до излишък на експлоа-
      тирана работна сила или повишава нейната цена. Абсолютните дви-

      жения на натрупването на капитала определят относителните движе-

      ния  на  масата  експлоатирана работна  сила,  и  само  изглеждат  като

      предизвикани от последната. Да употребим математически израз: ве-

      личината на натрупването е независимата променлива, а величи-

      ната на работната заплата е зависимата — а не обратноо. Така

      във фаза на криза в индустриалния цикъл общото спадане на стоко-

      вите цени се изразява като покачване на относителната стойност на

      парите, а във фаза на процъфтяване общото покачване на стоковите
      цени се изразява като спадане на относителната стойност на парите.

      Въз основа на това, така наречената Парична школа, заключава,qg77 че

      при високи цени циркулират твърде малко пари, а при ниски — твър-

      де много.*77 Нейното невежество и пълното неразбиране на факти-


      те*77a  намират  достоен  паралел  при  онези  икономисти,  които

      обясняват тези явления от натрупването с това, че в единия случай




                                                           71
   66   67   68   69   70   71   72   73   74   75   76