Page 20 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

ният направо определя като surplus labour, принаден труд, труд, из-

вършван от работника даром, извършван свръх онова количество

труд, с, което се възстановява стойността на неговата работна сила,
т. е. с която се произвежда еквивалент на неговата работна заплата.

Както беше важно да се сведе стойността към труд, също така

важно беше принадената стойност (surplus value), която е представе-

на в принадения продукт (surplus produce), да се сведе към принаден

труд (surplus labour). Всъщност това бе казано още от А. Смит и със-

тавлява главен момент в онова, което даде Рикардо, но у тях това

никъде не е казано и фиксирано в абсолютна форма“. След това по-
нататък, на стр. 859 от ръкописа, се казва: „Впрочем авторът остава в

плен на онези икономически категории, които той е намерил у своите

предшественици. Както у Рикардо смесването на принадената стой-

ност и печалбата довежда до неприятни противоречия, така е стана-

ло и с него вследствие на това, че той е нарекъл принадената стой-

ност лихва на капитала. Наистина той стои по-високо от Рикардо в

това, че, първо, свежда всяка принадена стойност към принаден труд
и макар да нарича принадената стойност лихва на капитала, заедно с

това подчертава, че под interest of capital (лихва на капитала. ред.)

разбира всеобщата форма на принадения труд за разлика от негови-

те специфични форми — рента, парична лихва и предприемаческа

печалба. Но названието на една от тези специфични форми, interest,

той все пак приема като название на общата форма. А това е доста-

тъчно, за да се заплете отново в икономическо бръщолевене“ (в ръ-

кописа — „slang“).

Този последен пасаж съвсем приляга, към нашия Родбертус. И той

остава в плен на онези икономически категории, които е намерил у

своите предшественици. И той е кръстил принадената стойност с

името на една от нейните превърнати подчинени форми: рентата, ко-

ято той плюс това е направил съвсем неопределена. Резултатът от

тези две грешки е това, че той отново изпада в икономическо бръщо-
левене, не проследява по-нататък критично своя прогрес спрямо Ри-

20