Page 37 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

смята за признак на паричното стопанство.

И тук характерно се смята не ирационалността на форма-

та. Напротив, ирационалността не се забелязва. Ирационалността е в

това, че самият труд като елемент, образуващ стойност, не може да

има стойност, а поради това и определено количество труд не може

да има стойност, която да се изрази в негова цена, в негова еквива-

лентност с определено количество пари. Но ние знаем, че работната

заплата е просто замаскирана форма, форма, в която напр. дневната
цена на работната сила се представя като цена на труда, приведен за

деня от тази работна сила, и че по такъв начин стойността, произве-

дена от тази работна сила напр. за 6 часа труд, става израз на стой-

ността на нейното дванадесетчасово функциониране, или на двана-

десет часов труд,

П—Р се смята за характерна черта, за признак на така наричаното

парично стопанство, тъй като трудът се явява тук като стока на своя
притежател, а поради това парите се явяват като купувач; следова-

телно П—Р се смята за характерна черта на паричното стопанство

вследствие паричния характер на това отношение (т.е. на покупката и

продажбата на човешка дейност). Но парите още много рано са се

явили като купувач на така наричаните услуги — и въпреки това нито

П се е превръщало в паричен капитал, нито общият характер на сто-

панството е претърпявал преврат.

За парите е съвсем безразлично в какъв вид стоки се превръщат. Те

са всеобща еквивалентна форма на всички стоки, които вече със сво-

ите цени показват, че мислено представляват определена сума пари,

очакват своето превръщане в пари и само като разменят мястото си с

парите, получават форма, в която могат да бъдат превърнати в пот-
ребителни стойности за своите притежатели. Следователно, щом на

пазара се намира работна сила като стока на своя притежател, при

което продажбата на тази стока се извършва във форма на заплаща-

не за труд, във вид на работна заплата, то нейната покупка и про-

37