Page 33 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

татъчни за прилагането на тази маса труд.

Следователно П— изразява не само качествено отношение, не

само това, че определена сума пари, напр. 422 ф.ст., се превръща в
съответстващи едни на други средства за производство и работна

сила, а и количествено отношение между частта от парите, изразход-

вана за работна сила Р, и частта, изразходвана за средства за про-

изводство Сп — отношение, определяно отнапред от сумата на по-

лучавания в повече принаден труд, който ще бъде изразходван от

определен брой работници.

Следователно, ако например в една предачница заплатата нa 50 ра-

ботници е 50 ф.ст. на седмица, то за средства за производство тряб-

ва да бъдат изразходвани 372 ф.ст. при предпоставка, че това е

стойността на средствата за производство, които седмичният труд от

3000 часа, от които 1500 часа, са принаден труд, превръща в прежда.

Тук е съвсем безразлично в каква степен в различните клонове на
промишлеността за прилагане на допълнителен труд е нужно допъл-

нително изразходване на стойност във форма на средства за произ-

водство. Тук става дума само за това, че при всички обстоятелства

изразходваната за средства за производство част от парите — купе-

ните в акта П—Сп средства за производство — трябва да бъдат

достатъчни, следователно предварително пресметнати за тази цел,

доставени в съответната пропорция. Индче казано, количетвото на
средствата за производство трябва да бъде достатъчно, за да погъл-

не цялото количество труд и посредством него да се превърнат в

продукт. Ако не са били налице достатъчно средства за производст-

во, то излишъкът от труд, който купувачът получава на свое разполо-

жение, не би намерил приложение; т.е. неговото право да се разпо-

режда с този труд не би довело до нищо. Ако биха били налице пове-

че средства за производство, отколкото намиращият се на разполо-
жение труд, то те биха останали ненаситени с труд, не биха се пре-

върнали в продукт.

33