Page 36 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 36

ботна сила. Това е първият стадий на обръщението, или първата ме-

      таморфоза на стоката („Капиталът“, книга I, гл. III, 2а); от страна на

      продавача на труда това е превръщане на неговата стока в парична
      форма.  Получените  по  този  начин  пари  работникът  постепенно  из-

      разходва  за  известна  сума  стоки,  които  задоволяват  неговите  пот-

      ребности, за предмети за потребление. Следователно цялото обръ-

      щение  на  неговата  стока  се  представя  във  вид  на  Р—П—С,  т.е.,

      първо,  Р—П  (=С—П)  и,  второ,  П—С;  следователно  във  вид  на

      общата  форма  на  простото  стоково  обръщение  С—П—С,  където

      парите фигурират като просто средство за обръщение, играещо ми-
      молетна роля, като прост посредник в размяната на стока срещу сто-

      ка.



      П—Р е характерен момент на превръщането на паричен капитал в

      производителен капитал, защото това е съществено условие за дейс-

      твително превръщане на авансираната в парична форма стойност в

      капитал, в стойност, която произвежда принадена стойност. П—Сп е

      необходимо, само за да се реализира онова количество труд, купено
      в акта П—Р. Поради това П—Р бе разгледано от тази гледна точка

      в книга I, отдел II, „Превръщането на парите в капитал“. А тук е необ-

      ходимо да разгледаме въпроса още и от друга гледна точка — с ог-

      лед  специално  на  паричния  капитал  като  форма  на  проявление на

      капитала.


      Актът П—Р изобщо се приема за характерен за капиталистическия

      начин на производство. Но съвсем не по посочената причина, че ку-

      пуването на работна сила е договор за покупка, от който зависи дос-

      тавянето на по-голямо количество труд от това, което е необходимо

      за възстановяване на цената на работната сила, работната заплата,

      от който следователно зависи доставянето на принаден труд, основ-

      ното условие за капитализацията на авансираната стойност, или, ко-

      ето е същото, за произвеждане на принадена стойност. Не, напротив,

      той  се  признава  за  характерен  поради  своята  форма,  защото  във
      форма  на  работна  заплата  срещу  пари  се  купува  труд,  а  това  се


                                                           36
   31   32   33   34   35   36   37   38   39   40   41