Page 38 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

дажба не са нищо по-забележително от покупката и продажбата на

всяка друга стока. Характерното не е, че стоката — работната сила —

може да бъде купена, а в това, че работната сила се явява като сто-
ка.

Посредством П— , чрез превръщане на паричния капитал в

производствен, капиталистът достига съединяване на предметните и

личните фактори на производството, доколкото тези фактори са сто-

ки. Ако парите за пръв път се превръщат в производствен капитал,

или за пръв път функционират като паричен капитал за техния при-

тежател, то той, преди да купи работната сила, трябва по-напред да
купи средства за производство, работни здания, машини и пр.; защо-

то щом работната сила мине в негово разпореждане, трябва да са

налице средства за производство, за да може да бъде тя употребена

като работна сила.

Така се представя работата от страна на капиталиста.

От страната на работника: производствената проява на неговата

работна сила е възможна едва от момента, когато последната вслед-

ствие на нейната продажба се свърже със средствата за производст-

во. Следователно преди продажбата тя съществува отделно от сред-

ствата за производство, от предметните условия на нейното прояв-

ление. В това състояние на отделеност тя не може да бъде направо

приложена нито за производство на потребителни стойности за ней-
ния притежател, нито за производство на стоки, с продажбата на кои-

то той би могъл да съществува. Но щом вследствие на нейната про-

дажба тя се свърже със средствата за производство, тя става част от

производствения капитал на нейния купувач, също както и средствата

за производство.

Ето защо, макар в акта П—Р собственикът на пари и собственикът

на работна сила да се отнасят един към друг само като купувач и

продавач, да противостоят един на друг като притежател на пари и

38