Page 75 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

капитала, следователно само доколкото работникът със своето лично

потребление поддържа и възпроизвежда себе си като работна сила.

Колкото се отнася до Сп, същинските стоки, влизащи в обръщението,
те съставляват само храна за производствено потребление. Актът

Р—П осъществява личното потребление на работника, превръща-

нето на средствата за живот в негова плът и кръв. Разбира се, капи-

талистът също трябва да бъде налице, следователно също трябва да

съществува и да потребява, за да играе ролята на капиталист. Но за

това фактически му е необходимо да потребява колкото работника —

повече не е нужно при тази форма на процеса на обръщение. Фор-
мално дори това не е изразено тук, защото формулата завършва с

П', следователно с резултат, който незабавно може отново да функ-

ционира като увеличен паричен капитал.

В С'—П' пряко се съдържа продажбата на С'; но С'—П', продажба

за едната страна, е С—П, покупка за другата; окончателно стоката

се купува само заради нейната потребителна стойност, само (като се

абстрахираме от препродажбите), за да влезе в процеса на потреб-
ление, било то лично или производствено, в зависимост от природата

на купувания предмет. Но това потребление не влиза в оборота на

онзи индивидуален капитал, продукт на който е С'; този продукт се

изтласква от обръщението именно като стока, подлежаща на про-

дажба. С' е изрично предназначено за чуждо потребление. Поради

това у тълкувателите на меркантилната система (в основата на която

лежи формулата П—С....Пр....С'—П') ние намираме пространни
проповеди, че отделният капиталист трябва да потребява само кол-

кото работника и че нацията на капиталистите трябва да предостави

потреблението на своите стоки и изобщо процеса на потреблението

на други, по-глупави нации, а сама трябва да направи своя жизнена

задача производственото потребление. Тези проповеди по своята

форма и съдържание често напомнят аналогичните аскетични уве-

щания на църковните отци.

————

75