Page 79 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

Илюзорният характер на формулата П—С....Пр....С'—П' и съот-

ветстващото ѝ илюзорно тълкуване се запазват, докато тази форма

се закрепва като еднократна, а не като текуща, постоянно възобновя-
ваща се, следователно, докато тя се смята не като една от формите

на обръщението, а като негова изключителна форма. Но тя вече са-

ма по себе си говори за други форми.

Първо, цялото тоова обръщение предпоставя капиталистически ха-

рактер на самия процес на производство и като база предпоставя
следователно този процес на производство заедно със зависещо-

то от него специфично състояние на обществото. П—С = П—
; но П—Р изисква наемен работник, а поради това изисква средст-

вата за производство като част от производствения капитал, следо-

вателно изисква процеса на труда и процеса на нарастване на стой-

ността, производствения процес вече като функция, т.е. от който за-

виси капиталът.

(Т.е. капиталът не може да съществува БЕЗ

1. обществен начин на производство, но той има
2. частен начин на присвояване,

в което се състои неговото вътрешно противоречие, което

в крайна сметка произвежда неговите кризи, разложе-

ние, падение и САМОунищожение, наред с всички други, описани

в тоя труд на Карл Маркс. бг.ред.)

Второ, ако актът П—П' се повтаря, то възвръщането към паричната

форма се оказва толкова мимолетно, колкото паричната форма в

първия стадий. П—С изчезва, за да даде място на Пр. Постоянно

повтарящото се авансиране на пари, както и постоянното възвръща-

не на авансираната сума във вид на пари сами се оказват «само мо-

менти, изчезващи в обръщението».

Трето,

79