Page 77 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 77
то Пр....Пр паричният израз на капитала се явява само като цена на
елементите на производство, следователно само като стойност, из-
разена в сметни пари, и в тази именно форма тя се отразява в счето-
водството.
П....П' става специфична форма на обръщението на производстве-
ния капитал, доколкото влизащият наново в действие капитал се
авансира отначало като пари и се извлича обратно в същата форма
— било при преминаване от един производствен отрасъл към друг
или пък при излизане на производствения капитал от сферата на
действие. Тази форма включва и функционирането като капитал на
онази принадена стойност, която се авансира отначало в парична
форма; с най-голяма яснота това изпъква в случай, когато принаде-
ната стойност функционира не в онова предприятие, от което тя про-
изхожда. П....П' може да бъде първият оборот на известен капитал;
то може да бъде последен оборот; то може да се смята за форма на
целия обществен капитал; то е форма на капитала, който се влага за
пръв път, било че той е новонатрупан в парична форма капитал или
пък старият капитал, изцяло превърнат в пари с цел да бъде прене-
сен от един отрасъл в друг.
Паричният капитал, като форма, постоянно присъща на всички обръ-
щения, извършва този оборот тъкмо за онази част на капитала, която
произвежда принадена стойност, за променливия капитал. Нормал-
ната форма на авансиране работната заплата е плащането с пари;
този процес трябва постоянно да се възобновява през кратки сроко-
ве, защото работникът преживява само от плaщане до плащане. По-
ради това капиталистът постоянно трябва да противостои на работ-
ника като паричен капиталист, а неговият капитал — като паричен ка-
питал. Тук, в противоположност на купуването на средства за произ-
водство и на продажбата на произведени стоки, не може да става
пряко или косвено погасяване на плащанията (така че по-голямата
част от паричния капитал фактически да фигурира само във форма
на стоки, парите — само във форма на сметни пари, а наличните па-
77
