Page 42 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

пак там, стр. 38, 39).

Това важи за всички такива строежи с вековна трайност, в които сле-

дователно не е нужно постепенно, съобразно степента на тяхното из-

хабяване, да се възстановява авансираният за тях капитал, а трябва

да се пренасят върху цената на продукта само ежегодните средни

разходи за поддържане в изправност и ремонт.

При все че, както видяхме, по-голямата част от парите, ежегодно или

дори по-често възвръщащи се за възстановяване на изхабяването на

основния капитал, отново се превръщат обратно в натурална форма

на този капитал, все пак за всеки отделен капиталист е необходим

амортизационен фонд за онази част от основния капитал, за която
само след изтичане на редица години наведнаж настъпва срокът на

възпроизводство и която тогава трябва да се възстанови изцяло.

Значителна съставна част на основния капитал вече по самите си

свойства изключва възможност за частично възпроизводство. Освен

това, когато частичното възпроизводство става по такъв начин, че в

кратки интервали към обезценилия се състав се присъединява нов,

то за да се направи възможно това възстановяване, необходимо е

предварително натрупване на пари в по-голямо или по-малко коли-

чество — според специфичния характер на дадения отрасъл. За това
е достатъчна не всяка произволна сума пари — за това е нужна па-

рична сума с определен размер.

Ако разгледаме това само с предпоставка, че има просто парично об-

ръщение, оставяйки съвсем настрана кредитната система, за която

ще стане дума по-късно, то механизмът на движение е такъв: ако ед-
на част от намиращите се в обществото пари винаги лежат бездейни

във форма на съкровище, а друга функционира като средство за об-

ръщение или като непосредствен резервен фонд по отношение на

извършващите вече обръщение пари, то пропорцията, в която цяла-

та маса пари се разпада на съкровища и на средства за обръщение,

постоянно се изменя. Това беше показано в Том първи, глава III, 3а.

42