Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

Тези разлики само в нищожна степен произтичат от разлики на дейс-

твителните разходи; те произтичат почти изключително от различни-

те начини на изчисляване, от това, дали разходните пера се отнасят
към сметка „капитал“ или към сметка „доход“. Уилямс направо казва:

«По-малката цифра на разходи се приема, защото това е необходимо за

добрия дивиденд, а по-голямата цифра се посочва, защото е налице по-
висок доход, който може да издържи това.»

В известни случаи изхабяването, а поради това и възстановяването,

става величина, практически клоняща към нула, така че в сметката се

слагат само разходи за ремонт. Това, което Ларднър говори по-

нататък относно „works of art“ при железниците се отнася, общо взе-

то, и до всички такива трайни строежи като канали, докове, железни и

каменни мостове и пр.

«Изхабяването, което вследствие на продължително действие на време-

то се проявява и при по-солидни строежи, за сравнително кратки перио-

ди време действа почти незабележимо; обаче след изтичане на значи-
телно време, например столетия, то прави необходимо възобновяване-

то, пълно или частично, дори на най-солидните строежи. Отношението
на това незабележимо изхабяване към по-осезателното на другите части

на линията може да се сравни с отношението на вековните отклонения в

движението на небесните тела към периодичните. Действието на време-
то върху масивните съоръжения на линията — мостове, тунели, виадукти

и пр. — дава пример за това, което може да бъде наречено вековно из-
хабяване. По-бързото и забележимо обезценяване, отстранявано в по-

кратки интервали време чрез ремонт или възстановяване, е аналогично
на периодичните отклонения. В разходите за ежегодния ремонт влиза и

възстановяване на вредата, която от време на време се причинява на

външната страна дори на сравнително трайни конструкции, но и незави-
симо от този ремонт времето не минава за тях безследно и в края на

краищата трябва да настъпи момент, колкото и далечен да е той, когато
състоянието на тези строежи ще наложи нов строеж. Наистина във фи-

нансово и икономическо отношение това време може би е твърде много
напред, за да се взема под внимание в практически сметки.» (Ларднер,

41