Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 41

Тези разлики само в нищожна степен произтичат от разлики на дейс-

      твителните разходи; те произтичат почти изключително от различни-

      те начини на изчисляване, от това, дали разходните пера се отнасят
      към сметка „капитал“ или към сметка „доход“. Уилямс направо казва:



            «По-малката цифра на разходи се приема, защото това е необходимо за

            добрия дивиденд, а по-голямата цифра се посочва, защото е налице по-
            висок доход, който може да издържи това.»


      В известни случаи изхабяването, а поради това и възстановяването,

      става величина, практически клоняща към нула, така че в сметката се

      слагат  само  разходи за  ремонт.  Това,  което  Ларднър  говори  по-

      нататък относно „works of art“ при железниците се отнася, общо взе-

      то, и до всички такива трайни строежи като канали, докове, железни и

      каменни мостове и пр.


            «Изхабяването, което вследствие на продължително действие на време-

            то се проявява и при по-солидни строежи, за сравнително кратки перио-

            ди време действа почти незабележимо; обаче след изтичане на значи-
            телно време, например столетия, то прави необходимо възобновяване-

            то, пълно или частично, дори на най-солидните строежи. Отношението
            на това незабележимо изхабяване към по-осезателното на другите части

            на линията може да се сравни с отношението на вековните отклонения в

            движението на небесните тела към периодичните. Действието на време-
            то върху масивните съоръжения на линията — мостове, тунели, виадукти

            и пр. — дава пример за това, което може да бъде наречено вековно из-
            хабяване. По-бързото и забележимо обезценяване, отстранявано в по-

            кратки интервали време чрез ремонт или възстановяване, е аналогично
            на периодичните отклонения. В разходите за ежегодния ремонт влиза и

            възстановяване на вредата,  която от  време  на време  се причинява  на

            външната страна дори на сравнително трайни конструкции, но и незави-
            симо от този ремонт времето не минава за тях безследно и в края на

            краищата трябва да настъпи момент, колкото и далечен да е той, когато
            състоянието на тези строежи ще наложи нов строеж. Наистина във фи-

            нансово и икономическо отношение това време може би е твърде много
            напред, за да се взема под внимание в практически сметки.» (Ларднер,




                                                           41
   36   37   38   39   40   41   42   43   44   45   46