Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 13

Най-после в предишния отдел бе показано, че скъсяването на перио-

      да на оборота позволява с по-малък паричен капитал да се привежда

      в движение същият производствен капитал или със същия паричен
      капитал — по-голям производствен капитал.



      Но  всичко  това  очевидно  няма  никакво  отношение  към  същинския

      въпрос за паричния капитал. Това показва само, че авансираният ка-

      питал — дадена стойностна сума, която в своята свободна форма, в

      своята  стойностна  форма,  се  състои  от  известна  парична  сума  —
      след превръщането си в производствен капитал съдържа производс-

      твени възможности, чиито граници не се определят от величината на

      стойността и които в известни граници могат да действат, напротив, с

      различна степен на екстензивност или интензивност. Ако цените на

      елементите на производството — на средствата за производство и на

      работна сила — са дадени, с това е определена величината на па-

      ричния капитал, който е нужен за купуване на определено количество
      от  тези  съществуващи  като  стоки  елементи  на  производството.  С

      други  думи,  определена  е  величината  на  стойността  на  капитала,

      който  трябва  да  се  авансира.  Но  размерите,  в  които  този  капитал

      действа като фактор за създаване на стойност и продукт, са еластич-

      ни и променливи,



      Към втория пункт. От само себе си се разбира, че онази част от об-

      ществения труд и средства за производство, която годишно се израз-
      ходва за производство или покупка на злато, за възстановяване на

      изхабените монети, е пропорционално намаляване обема на общест-

      веното производство. Но що се отнася до паричната стойност, която

      функционира отчасти като средство за обръщение, отчасти като сък-

      ровище, щом тя веднъж е налице, добита, тя заема място наред с

      работната сила, с произведените средства за производство и с при-

      родните източници на богатство. Тя не трябва да се разглежда като
      нещо, ограничаващо тези последните. Чрез превръщането ѝ в еле-

      менти на производство, чрез размяната ѝ с други народи биха могли

      да бъдат разширени размерите на производство. Това предпоставя


                                                           13
   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17   18