Page 120 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

Напротив, 6000 = ⅔ от стойността на продукта са стойност на посто-

янния капитал, който трябва да бъде възстановен в натура. Следо-

вателно средства за производство на такава сума трябва да бъдат
отново включени в производствения фонд. Необходимостта от това е

видял още Щорх, макар да не е могъл да го докаже:

«Ясно е, че стойността на годишния продукт се дели на капитали и на
печалби и че всяка от тези части на стойността на годишния продукт ре-

довно купува продукти, които са необходими на нацията, както за да за-

пази своя капитал, така и за да поднови своя „фонд потребление“... Про-
дуктите, съставлящи капитала на нацията, не подлежат на потребле-

ние» (Storch: „Consideration sur la nature du revenu national“, Paris, 1824, p.
134—135, 150).

Обаче А. Смит е изложил своята поразителна догма, която и до днес

се приема на вяра, не само във вече споменатата форма, съгласно

което цялата стойност на обществения продукт се разпада на доход,
работна заплата и принадена стойност, или както той изразява това,

на работна заплата плюс печалба (лихва), плюс поземлена рента.

Той я представя и в още по-популярна форма, че в края на краищата

(ultimately) потребителите трябва да платят на производителите ця-

лата стойност на продукта. Това досега си остава едно от неоспо-

римите общи места или дори една от „вечните истини“ за така нари-

чаната „наука“ политическа икономия. Това се онагледява по след-
ния правдоподобен начин. Да вземем някакво изделие, например ле-

нени ризи. Предачът на ленената прежда трябва преди всичко да

плати на производителя на лен цялата стойност на лена, т.е. семена,

торове, фураж за работния добитък и пр., а също така онази част от

стойността, която основният капитал на производителя на лен преда-

ва на продукта като: постройки, селскостопански инвентар и т.н.; да

възстанови работната заплата, платена при произвеждане на лена;
принадената стойност (печалба, поземлена рента), която се съдържа

в лена; най-после, разноски по превозване на лена от мястото на не-

говото производство до предачницата. След това тъкачът трябва да

120