Page 121 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 121

плати на предача на лен не само тази цена на лена, но и онази част

      от стойността на машините, постройките и т.н., накратко на основния

      капитал, която е пренесена върху лена; по-нататък, всички потребени
      в  процеса  на  преденето  спомагателни  материали,  работна  заплата

      на предачи, принадена стойност и т.н, — и така върви нататък с из-

      белвача, с транспортни разноски за готово платно, най-после с фаб-

      риканта  на  ризи,  който  заплаща  цялата  цена  на  всички  предходни

      производители, които му доставят само суровини. В неговата фабри-

      ка се извършва по-нататъшно присъединяване на стойност: отчасти

      посредством стойността на постоянния капитал, потребен при произ-
      веждане на ризите във форма на средства на труда, спомагателни

      материали и т.н., отчасти посредством изразходван при това произ-

      водство труд, който присъединява стойността на работната заплата

      на  работниците,  които  изработват  ризите,  плюс  принадената  стой-

      ност на фабриканта на ризи. Нека целият този продукт — ризите — в

      края на краищата да струва 100 ф.ст. и нека това да е онази част от

      цялата стойност на годишния продукт, която обществото изразходва
      за  ризи.  Потребителите  на  ризи  заплащат  100  ф.ст.,  следователно

      стойността на всички средства за производство, съдържащи се в ри-

      зите, както и работната заплата плюс принадената стойност на про-

      изводителя на лен, на предач, тъкач, избелвач, фабрикант на ризи, а

      и на всички транспортьори. Това е напълно вярно. Това е нещо, което

      действително  е  разбираемо за  всяко  дете. Но  по-нататък се  казва:

      така стои работата и със стойността на всички други стоки. Би тряб-

      вало да се каже: така стои работата със стойността на всички средс-

      тва за потребление; със стойността на онази част от обществения
      продукт, която влиза във фонд потребление, следователно, с онази

      част от стойността на обществения продукт, която може да бъде из-

      разходвана като доход. Стойностната сума на всички тези стоки на-

      истина се равнява на стойността на всички потребени за тях средства

      за производство (постоянни капиталови части) плюс стойността, съз-

      дадена от труда, присъединен последния път (работна заплата плюс

      принадена стойност). Следователно съвкупността на потребителите


                                                           121
   116   117   118   119   120   121   122   123   124   125   126