Page 122 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 122
може да заплати цялата тази стойностна сума, тъй като макар стой-
ността на всяка отделна стока да се състои от c+v+m, стойностната
сума на всички стоки, които влизат в потребителния фонд, взети за-
едно, в максимален размер, може да се равнява само на онази част
от стойността на обществения продукт, която се разлага на v+m, т.е.
може да се равнява само на стойността, която изразходваният през
годината труд е присъединил към съществуващите вече средства за
производство, към стойността на постоянния капитал. Що се отнася
обаче до постоянната капиталова стойност, ние видяхме, че тя се
възстановява от масата на обществения продукт по два начина.
Първо, посредством размяна на капиталисти от II подразделение,
произвеждащи средства за потребление, с капиталисти от I, произ-
веждащи средства за производство. И тук е източникът на фразата,
че онова, което за едни е капитал, за други е доход. Действителното
положение на нещата не е такова. Онези 2000 II , които съществуват
c
във вид на средства за потребление на стойност 2000, за капиталис-
тите от II са постоянна капиталова стойност. Следователно самите
капиталисти от II не могат да потребят тази стойност, макар продук-
тът по своята натурална форма да е предназначен за потребление.
От друга страна, 2000 I (v+m) са работна заплата и принадена стой-
ност, произведени от капиталисти и работници от I подразделение.
Те съществуват в натурална форма на средства за производство, на
вещи, в които тяхната собствена стойност не може да бъде потребе-
на. Следователно тук има стойностна сума от 4000, половината от
които — както преди размяната, така и след нея — служи за възста-
новяване само на постоянния капитал, а другата е само доход. — Но,
Второ, постоянният капитал на I подразделение се възстановява в
натура отчасти посредством размяна между капиталисти от I, отчас-
ти посредством възстановяване в натура във всяко отделно предп-
риятие.
Фразата, че цялата стойност на годишния продукт в края на краищата
122
