Page 126 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

по-голямата част от годишния обществен труд е изразходвана за

производство на нов постоянен капитал (капиталова стойност, съ-

ществуваща във вид на средства за производство) за възстановяване
на постоянната капиталова стойност, изразходвана за производство

на средства за потребление. 50*В това отношение капиталистическото

общество се отличава от дивака не по това, както мисли Сениор *50)

— че дивакът имал привилегията и особеността да изразходва своя

труд понякога по такъв начин, че той не му дава никакви плодове, ко-

ито се разлагат на доход (превръщат се в доход), т.е. средства за

потребление. Разликата се състои в следното:

а) Капиталистическото общество употребява по-голяма част от нами-

ращия се в негово разположение годишен труд за производство на

средства за производство (следователно на постоянен капитал), кои-

то не могат да бъдат разложени на доход нито във форма на работна

заплата, нито във форма на принадена стойност и могат да функцио-

нират само като капитал.

б) Когато дивакът прави лък, стрели, каменни чукове, топори, кошни-

ци и т.н., той съзнава съвсем ясно, че е употребил изразходваното за

това време не за производство на средства за потребление, т.е. че

той е удовлетворил своята нужда от средства за производство и ни-

що повече. 51*Освен това дивакът върши тежък икономически грях с
пълното си равнодушие към това, колко време изразходва; например,

както разказва Тейлър *51) , понякога той употребява цял месец за из-

готвяне на една стрела.

Разпространената представа — чрез която част от политико-

икономистите {т.е. мелези между политик (празен дърдорко) и ико-

номист. бг.ред.} се стараят да се отърват от теоретическото затруд-

нение, каквото е разбирането на реалните връзки, — че онова, което

за един е капитал, за друг е доход и обратно, е отчасти правилна, но

става съвсем погрешна (следователно свързана с пълно неразбира-

126