Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

и „оборотен“ капитал *37) , 37*но на места съвсем изпада във физиокра-

тически заблуди. Например, за да докаже, че фермерът произвежда

по-голяма стойност от всеки друг вид капиталисти, той казва:

«Никакъв равен по размер капитал не привежда в движение по-голямо
количество производствен труд от капитала на фермера. Не само него-

вите ратаи, но и неговият работен добитък са производствени работни-
ци.» {Приятен комплимент за ратаите!} «В селското стопанство наред с

човека работи и природата; и макар нейната работа да не струва ни-
какви разходи, нейният продукт притежава своя стойност, също както

и продуктът на най-скъпо струващите работници. Най-важните селс-

костопански работи имат цел не толкова да увеличат плодородието на
природата — макар те да правят и това, — колкото до я направляват към

производство на най-полезни за човека растения. Поле, обрасло с тръ-
наци и храсталак, често дава толкова растения, колкото и най-добре об-

работеното лозе или житна нива. Засяването и обработката често не
толкова пробуждат, колкото направляват активното плодородие на при-

родата и след всички трудове на земеделеца значителна работа винаги

остава за нея. Поради това работниците и работният добитък (!), заети в
селското стопанство, възпроизвеждат не само стойност, равна на стой-

ността на тяхното потребление или на стойността на капитала, който им
дава работа, заедно с печалбата на капиталиста, както правят манифак-

турните работници, но много по-голяма стойност. Свръх капитала на
фермера и цялата негова печалба те редовно възпроизвеждат рентата

на собственика на земята. Рентата може да се разглежда като продукт на

онези природни сили, чието ползване собственикът на земята предоста-
вя на фермера. Тя е по-голяма или по-малка в зависимост от предпола-

гаемата величина на тези сили или, с други думи, от предполагаемото

естествено или изкуствено създадено плодородие на земята. То е дело
на природата, което остава след приспадане или възстановяване на

всичко онова, което може да се смята за произведение на човека. Тя
рядко е по-малко от една четвърт, а често превишава една трета от це-

лия продукт. Същото количество производствен труд, приложен в мани-
фактурата, никога няма да даде такова голямо възпроизводство. В ма-

нифактурите природата не прави нищо, всичко прави човекът и получе-

ният продукт винаги трябва да бъде пропорционален на размерите на

18