Page 169 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

запас от суровини и т.н., който надхвърля непосредствените годишни

потребности (това особено важи за средствата за живот). Такъв вид

свръхпроизводство е равнозначен на контрол на обществото над ма-
териалните средства на неговото собствено възпроизводство. Но в

рамките на капиталистическото общество свръхпроизводството е

анархичен елемент.

Този пример с основния капитал — при неизменна величина на възп-

роизводство — е поразителен. Несъответствието в производството
на основен и оборотен капитал е една от причините, които икономис-

тите обичат да използват за обясняване на кризите. Че такова несъ-

ответствие може и трябва да възниква при просто поддържане на ос-

новния капитал; че то може и трябва да възниква при предпоставката

на идеално нормално производство, при просто възпроизводство на

вече функциониращия обществен капитал — това за тях е нещо ново.

71
(горе)

XII. ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО НА ПАРИЧНИЯ МАТЕРИАЛ

Досега не обръщахме никакво внимание на един момент, именно на
годишното възпроизводство на злато и сребро. Само като материал

за предмети за разкош, позлатяване и т.н. те, както всички други про-

дукти, не биха заслужавали тук специално внимание. Напротив, като

паричен материал и следователно като потенциални пари те играят

важна роля. За опростяване ще считаме тук за паричен материал са-

мо златото.

53*По сравнително стари данни цялото годишно производство на

злато е възлизало на 800—900 хиляди фунта - кръгло на 1100 или

1250 милиона марки. Според Зьотбер *53) , напротив, средно за годи-

ните 1871-1875 били произвеждани само 170 675 килограма на стой-

ност кръгло 476 милиона марки. От тях Австралия е доставяла кръгло

167, Съединените щати — 166, Русия — 93 милиона марки. Остатъ-

кът се разпределя между различни страни на суми по-малки от 10

169