Page 178 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

то търговците купуват, в края на краищата трябва да бъде продадено на
потребителите. Тъй като обръщението между търговците става на едро,

то изисква обикновено доста значителна сума за всяка отделна сделка.

Обръщението между търговци и потребители, напротив, става предимно
на дребно и изисква често само твърде малки суми — понякога е доста-

тъчен един шилинг или дори половин пени. Но дребните суми извършват
обръщение много по-бързо от големите... Поради това, макар покупките

на всички потребители за цялата година да са по стойност най-малко»
{това „най-малко“ е добре!} «равни на покупките на всички търговци за

цялата година, те по правило могат да бъдат направени със значително

по-малко количество пари» и т.н. (книга II, гл. II).

Към това място от Адам Т. Тук забелязва:

«Не може да има съмнение, че това прокарано тук различие по същество

е правилно... Размяната между търговци и потребители обхваща и пла-

щането на работна заплата, която съставлява главният доход на потре-
бителите... Всички обмени между търговци, т.е. всички продажби, като

почнем от производителите или вносителите, през цялата стълбица от
междинни процеси на манифактурата и т.н. и се свърши с търговеца на

дребно или търговеца износител, могат да бъдат сведени до прехвърля-

ния на капитал. Но прехвърлянията на капитал не предпоставят необхо-
димо и на практика действително не довеждат до това, при голямото ко-

личество на обмените да става през време на прехвърлянето действи-
телно предаване на банкноти или монети — аз имам предвид материал-

но, а не фиктивно предаване... Общата сума на взаимните обмени между

търговци трябва в края на краищата да се определя и ограничава от су-
мата на обмените между търговци и потребители.» („An inquiry inso the

Currency Principle“, London 1844, 34—36 passim).

Ако последното изречение беше нещо изолирано, би могло да се

мисли, че Тук само констатира, че съществува известно съотношение

между взаимните обмени между търговец и търговец и обмените

между търговец и потребител, с други думи, между стойността на це-
лия годишен доход и стойността на капитала, с който се произвежда

доходът. Обаче това не е така. Той изрично се присъединява към

разбирането на А. Смит. Поради това не е нужна специална критика

178