Page 176 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 176

век, който обича да си поживее добре, то макар и да виждаме как той

      постоянно  хвърля  в  обръщение  принадена  стойност  като  съставна

      част на своя стоков капитал, никога няма да видим в неговите ръце
      парите като форма на доход; никога няма да видим той да хвърля па-

      ри в обръщение за потребяване на принадена стойност.



      Второ: Ако капиталистическата класа хвърля в обръщение известна

      парична сума във форма на доход, изглежда, като че ли тя плаща ек-

      вивалент за тази част от целия годишен продукт и следователно пос-
      ледната престава да е принадена стойност. Но принаденият продукт,

      в който е представена принадената стойност, не струва нищо на ка-

      питалистическата класа. Като класа тя го притежава и се ползва от

      него даром и паричното обръщение нищо не може да измени в това.

      Изменението,  предизвиквано  от  паричното  обръщение,  се  състои

      просто в това, че всеки капиталист, вместо да потребява своя прина-

      ден продукт в натура, което в повечето случаи е невъзможно, изтег-
      ля и присвоява от цялата маса годишен обществен принаден продукт

      всякакъв вид стоки на сума, равна на присвоената от него принадена

      стойност. Но механизмът на обръщението показа, че ако капиталис-

      тическата класа хвърля в обръщение пари за изразходване на доход,

      тя  също  изтегля  обратно  от  обръщение  тези  пари  и  по  този  начин

      постоянно може отново да започва същия процес; че следователно,

      разглеждана  като  капиталистическа  класа,  тя  както  преди  остава

      притежател на паричната сума, необходима за осребряване на при-

      надената стойност. И така, ако капиталистът не само изтегля от сто-
      ковия  пазар  за  своя  потребителен  фонд  принадена  стойност  във

      форма на стоки, но и в същото време получава обратно парите, с ко-

      ито той е купил тези стоки, ясно е, че той е изтеглил стоките от обръ-

      щение без еквивалент от своя страна. Те не му струват нищо, макар

      да ги е платил с пари. Ако аз купя стоки за един фунт стерлинг, а

      продавачът  на  стоката  ми  върне  фунта  стерлинг  срещу  принаден

      продукт, който не ми е костувал нищо, очевидно е, че аз съм получил
      стоките даром. Постоянното  повторение на тази операция нищо не




                                                           176
   171   172   173   174   175   176   177   178   179   180   181