Page 22 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 22
вид било на работна заплата за техния труд, било на печалба от тех-
ния капитал или рента от тяхната поземлена собственост“, съставля-
ват това, което в обикновения живот се нарича доход. Поради това
стойността на целия продукт съставя нечий доход, било на индиви-
дуалния капиталист, било на цялата страна; но той е, от една страна,
доход от капитала, а от друга страна — различна от него форма „до-
ход“. По такъв начин онова, което беше отстранено при разлагане на
стойността на стоката на нейните съставни части, отново се въвежда
през задната врата чрез двусмисленото значение на думата „доход“.
Но само такива съставни части на стойността на продукта могат да се
получават като доход, които вече съществуват в него. За да бъде по-
лучен капитал като доход, във форма на „доход“, предварително
трябва да е бил изразходван капитал.
А. Смит казва по-нататък:
«Минималната обикновена корма на печалбата трябва да бъде винаги
малко повече от това, което е досгатъчно за покриване на случайни загу-
би, възможни при всяко влагане на капитал. Само този излишък предс-
тавлява чиста, или нето-печалба.»
{А кой капиталист разбира под печалба необходими разходи на капи-
тал?}
«Това, което наричат брутна печалба, включва често не само този изли-
шък, но и сумата, която се удържа за покриване на казаните извънредни
загуби» (книга I, гл. IX. ар. 72).
Но това не значи нищо друго, освен че една част от принадената
стойност, разглеждана като част от брутната печалба, трябва да об-
разува застрахователен фонд за производството. Този застраховате-
лен фонд се създава от една част от принадения труд, който дотол-
кова непосредствено произвежда капитал, т.е. фонд, предназначен за
възпроизводството. Що се отнася до разхода за „поддържане“ на ос-
новния капитал и т.н. (виж цитираните по-горе места), заместването
22