Page 19 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

действащите сили, които го създават. Ето защо капиталът, влаган в зе-
меделие, не само привежда в движение по-голямо количество производ-

ствен труд, отколкото толкова голям капитал, вложен в манифактура, но

и добавя в сравнение с количеството на прилагания от него производст-
вен труд много по-голяма стойност към годишния продукт на земята и

труда на страната, към действителното богатство и доход на нейните
жители» (книга II, гл. 5, стр. 242).

В кн. І, гл. І А. Смит казва:

«Цялата стойност на семената е също така в същинския смисъл основен

капитал» (книга II, гл. I).

Следователно тук капитал = капиталова стойност; тя съществува в

„основна“ форма.

«Макар семената и да се преместват през всичкото време от хамбара в
полето и обратно, те никога не сменят собственика и следователно не

извършват действително обръщение. Фермерът получава своята печал-
ба не чрез тяхната продажба, а чрез техния прираст» (пак там, стр. 186).

Ограничеността се проявява тук в това, че Смит не вижда, както това

е видял още Кене, повторното появяване на стойността на постоян-
ния капитал в обновена форма като важен момент на процеса на

възпроизводство, а вижда само една илюстрация повече, при това

още и неправилна, за разликата, която той прави между оборотен и

основен капитал. — Като преминава от „първоначални аванси“ и „го-

дишни аванси“ към „fixed capital“ (основен, постоянен капитал. ред.) и

„circulating capital“ (оборотен капитал. ред.), Смит прави крачка напред

в употребата на думата „капитал“; това понятие се обобщава, става
независимо от специалното внимание към „земеделската“ сфера на

приложение, което е характерно за физнократите. Крачка назад е то-

ва, че разликите между „основен“ и „оборотен“ капитал се приемат и

запазват като решаващи разлики.

19