Page 23 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

на потребения основен капитал с нов не съставя ново изразходване

на капитал, а е само възобновяване на старата капиталова стойност

в нова форма. Що се отнася до разходите за ремонт на основния ка-
питал, които А. Смит също отнася към разходите по издръжката, те

влизат в цената на авансирания капитал. Това, че капиталистът не е

принуден да влага наведнаж тази част от капитала, че той я влага

през време на функциониране на капитала само постепенно, според

нуждата, и може да използва за тази цел получена вече печалба —

това обстоятелство никак не изменя източника на тази печалба. Със-

тавната част от стойността, която е източник на тази печалба, показ-
ва само, че работникът доставя принаден труд както за застрахова-

телния фонд, така и за фонда, предназначен за ремонт.

А. Смит ни разказва по-нататък, че от чистия доход, т.е. от дохода в

специфичен смисъл, трябва да се изключи целият основен капитал,

както и цялата част на оборотния капитал, която е необходима за
поддържане и ремонт на основния капитал, а също и за неговото въ-

зобновяване, т.е. всъщност трябва да се изключи целият капитал,

намиращ се не в такава натурална форма, в която той е предназна-

чен за „фонд потребление“.

«Всички разходи по поддържане на основния капитал очевидно трябва
да се изключат от чистия доход на обществото. Никога не могат да вли-

зат в него нито материали, необходими за ремонт на неговите полезни

машини и оръдия на труда, нито продуктът на труда, необходим за при-
веждане на тези материали в удобен вид. Цената на този труд може на-

истина да е част от чистия доход, защото работниците, заети с него, мо-
гат да превръщат цялата стойност на своята работна заплата в свой за-

пас, предназначен за непосредствено потребление. Но при другите ви-
дове труд както цената му» (т.е. заплатата, плащана за този труд), така

и «продуктът» (в който този труд е въплътен) «се превръщат в запас за

потребление: цената — в запас на работниците, продуктът — в запас на
други хора, чието съществуване се подобрява, удобствата и удоволстви-

ята на които се увеличават благодарение на труда на тези работници»
(книга II, гл. 2, стр. 190, 191).

23