Page 23 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 23

на потребения основен капитал с нов не съставя ново изразходване

      на капитал, а е само възобновяване на старата капиталова стойност

      в нова форма. Що се отнася до разходите за ремонт на основния ка-
      питал, които А. Смит също отнася към разходите по издръжката, те

      влизат в цената на авансирания капитал. Това, че капиталистът не е

      принуден да влага наведнаж тази част от капитала, че той я влага

      през време на функциониране на капитала само постепенно, според

      нуждата, и може да използва за тази цел получена вече печалба —

      това обстоятелство никак не изменя източника на тази печалба. Със-

      тавната част от стойността, която е източник на тази печалба, показ-
      ва само, че работникът доставя принаден труд както за застрахова-

      телния фонд, така и за фонда, предназначен за ремонт.



      А. Смит ни разказва по-нататък, че от чистия доход, т.е. от дохода в

      специфичен смисъл, трябва да се изключи целият основен капитал,

      както  и  цялата  част  на  оборотния  капитал,  която  е  необходима  за
      поддържане и ремонт на основния капитал, а също и за неговото въ-

      зобновяване,  т.е.  всъщност  трябва  да  се  изключи  целият  капитал,

      намиращ се не в такава натурална форма, в която той е предназна-

      чен за „фонд потребление“.



            «Всички разходи по поддържане на основния капитал очевидно трябва
            да се изключат от чистия доход на обществото. Никога не могат да вли-

            зат в него нито материали, необходими за ремонт на неговите полезни

            машини и оръдия на труда, нито продуктът на труда, необходим за при-
            веждане на тези материали в удобен вид. Цената на този труд може на-

            истина да е част от чистия доход, защото работниците, заети с него, мо-
            гат да превръщат цялата стойност на своята работна заплата в свой за-

            пас, предназначен за непосредствено потребление. Но при другите ви-
            дове труд както цената му» (т.е. заплатата, плащана за този труд), така

            и «продуктът» (в който този труд е въплътен) «се превръщат в запас за

            потребление: цената — в запас на работниците, продуктът — в запас на
            други хора, чието съществуване се подобрява, удобствата и удоволстви-

            ята на които се увеличават благодарение на труда на тези работници»
            (книга II, гл. 2, стр. 190, 191).



                                                           23
   18   19   20   21   22   23   24   25   26   27   28