Page 208 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

ветстващо на него образуване на съкровище. Това образуване на

съкровище — с изключение на случая, когато купувач е производите-

лят на злато — съвсем не предпоставя добавъчно богатство във вид
на благородни метали, а само изменение на функцията на намира-

щите се дотогава в обръщение пари. До този момент те са функцио-

нирали като средство за обръщение, сега те функционират като сък-

ровище, като образуващ се потенциално нов паричен капитал. Сле-

дователно образуването на добавъчен паричен капитал и количест-

вото на намиращия се в страната благороден метал не стоят в при-

чинна връзка помежду си.

От това по-нататък следва: колкото по-голям е производственият ка-

питал, който вече функционира в дадена страна (като се смята и при-

съединяваната към него работна сила, производителка на принаде-

ния продукт), колкото по-развита е производителната сила на труда,

а с това и техническите средства за бързо разширяване на производ-
ството на средства за производство и следователно колкото по-

голяма е и масата на принадения продукт както по стойност, така и по

количество на потребителни стойности, в които той е изразен, толко-

ва по-големи са:

1) потенциално добавъчният производствен капитал във форма на

принаден продукт в ръцете на А, А', А'' и т. н. и

2) масата на този принаден продукт, превърнат в пари, следователно

на потенциално допълнителния паричен капитал в ръцете на А, А',

А''. Следователно, ако например Фулертън не иска и да чуе за

свръхпроизводство в обикновения смисъл, но признава свръхпроиз-

водство на капитал, именно на паричен капитал, това още веднъж

доказва, че дори най-добрите буржоазни икономисти разбират крайно
малко от механизма на своята система.

Ако принаденият продукт, непосредствено произвеждан и присвояван

от капиталистите А, А', А'' (I), представлява реалната база на нат-

208