Page 244 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 244

тал“  вместо  „avances“  [„аванси“] и  още  повече  отъждествява „avances“  или

      „capitaux“ {капитали“}  на манифактуристи  и  фермери.  Например:  „Подобно
      на тези последните (предприемачите-манифактуристи) „те“ (les fermiers, т.е.

      капиталистическите  фермери)  трябва  да  получат  освен  възвръщащите  се
      обратно  капитали“  и  т.н.  (Turgot.  Oeuvres,  èd.  Daire,  Paris, 1844,  Tome  I,  p.

      40).]
      @38

      [*38) За да не се заблуждава читателят относно смисъла на фразата „це-

      ната иа преобладаващата част от стоките“, ще приведем следната извадка,
      свидетелстваща за това, как А. Смит обяснява този израз: например в цената

      на морската риба рента не влиза, а влиза само работна заплата и печалба; в

      цената на шотландска баластра влиза само работната заплата, а именно: «В
      някои части на Шотландия бедняците си създават поминък от събиране по

      морския бряг на пъстри камъчета, известни под названието шотландски кре-
      мъчета. Цената, която им плашат за тези камъчета каменорезачите, се със-

      тои само от работна заплата, тъй като както поземлена рента, така и печалба
      не съставляват ни най-малка част от нея.»]
      @39

      [*39) Аз възпроизвеждам тук тази фраза дословно, както тя стои в ръкопи-
      са, макар в дадената връзка да изглежда като че ли тя противоречи както на

      предишното, така и на непосредствено следващото. Това привидно противо-

      речие се разрешава по-долу в точка 4: „Капитал и доход у А. Смит“. Ф.Е.]
      @40

      [*40) Ние оставяме тук съвсем настрана това, че Адам особено злополучно

      е избрал своя пример. Стойността на зърното се разлага на работна заплата,
      печалба и рента само защото фуражът, изяден от работния добитък, е пред-

      ставен като работна заплата на работния добитък, а работният добитък  —
      като наемни работници, а следователно и наемният работник — като работен

      добитък. (Добавка, взета от ръкопис ІІ.)]
      @40a

      [*40a)  затова  «принадена»  стойност  означава  «излишъчна»  стойност,

      стойност на изишъка, но това словосъчетание много дразнеше управля-
      ващите по време на фалшивия "социализъм", защото кражбата на тази стой-

      ност  от  управляващите щеше  да  се забелязва  с  невъоръжено  око.  Затова
      поръчковите  преводачи  измислиха  мъгливия  термин  «принадена»  вместо

      «излишъчна»  стойност,  както  е  в  английския  оригинал  —  surplus  value.

      Обаче трябва да имаме предвид ОТКЪДЕ произлиза терминът "принадена
      стойност".  Още  когато  Маркс  говори  за  СВРЪХ  стойност  или  НАДбавена


                                                           244
   239   240   241   242   243   244   245   246   247