Page 241 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

се изразходва от капиталистите на I подразделение, то І (v+ ) може

да бъде равно, по-голямо или по-малко от II ; но винаги трябва да
c
бъде по-малко от ІІ (с+m) , и при това по-малко с частта на ІІ , която
m
капиталистите от II подразделение трябва да потребяват сами при

всички условия.

Следва да се отбележи, че при това изобразяване на натрупването

не е точно изобразена стойността на постоянния капитал, доколкото
той е част от стойността на стоковия капитал, в производството на

който този постоянен капитал участва. Основната част на новонатру-

пания постоянен капитал влиза в стоковия капитал само постепенно и

периодично, съответно на различната природа на тези основни еле-

менти; поради това в случаи, когато суровини, полуфабрикати и т.н.

влизат масово в стоковото производство, в по-голямата си част този

стоков капитал се състои от възстановяване на оборотната постоянна

съставна част и на променливия капитал. (Обаче за оборота на обо-
ротните съставни части може да се процедира така; с това се приема,

че оборотната част заедно с преминалата върху нея част от стой-

ността на основния капитал извършва през годината оборот толкова

често, че цялата стойностна сума на изготвените стоки е равна на

стойността на целия капитал, който влиза в годишното производство.)

Но там, където за мащинното производство не влизат суровини, а

само спомагателни материали, елементът на труда = v трябва да се

появи отново в стоковия капитал като негова по-голяма съставна
част. Докато при нормата на печалбата принадената стойност се из-

числява върху целия капитал, независимо от това, дали основните

съставни части предават периодично на продукта много или малко

стойност, за стойността на всеки периодично произвеждан стоков ка-

питал основната част на постоянния капитал трябва да се пресмята

само доколкото тя вследствие на изхабяването средно предава стой-

ност на самия продукт.

241