Page 30 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 30

, или                , т.е. също така =               . Следователно проблемът се раз-
            решава по такъв начин, че въз основа на закона за стойността при упот-

            ребата на еднакъв капитал и еднакво време, но на нееднакви количества

            жив труд равната средна норма на печалбата произлиза от изменението
            на нормата на принадената стойност» (G. С. Sliebeling: «Das Werthgesetz

            und die Profitrate», изд. John Heinrich, New York [1890, S. 1]).


      Колкото и да е прекрасно, колкото и да е ясно приведеното по-горе

      изчисление, ние сме принудени все пак да отправим към господин д-р

      Щибелинг един въпрос: откъде знае той, че сумата на принадената

      стойност, която произвежда фабрика I, е съвсем равна на сумата на

      принадената стойност, произведена във фабрика II? Относно с, v, у и
      х, следователно за всички останали фактори на сметката, той изрич-

      но ни казва, че те са еднакви величини за двете фабрики, но за m ни-

      то дума. Но от обстоятелството, че той алгебрически означава двете

      споменати  тук  количества  принадена  стойност  с  m, това  никак  не

      следва. Напротив, тъкмо това е, което трябва да бъде доказано, тъй

      като господин Щибелинг просто отъждествява и печалбата р с при-

      надената стойност. Тук са възможни само два случая: или двете m са

      равни,  всяка  фабрика  произвежда  еднакви  количества  принадена

      стойност, следователно при еднакъв общ капитал — и еднакво коли-
      чество печалба, и в такъв случай господин Щибелинг вече предвари-

      телно приема това, което той трябва тепърва да докаже; или пък ед-

      ната  фабрика  произвежда  по-голяма  сума  принадена  стойност  от

      другата, и в такъв случай цялата негова сметка отпада.



      Господин Щибелинг не пожали нито труд, нито средства, за да натру-
      па върху тази своя грешка в сметката цяла грамада изчисления и да

      ги поднесе на публиката. Аз мога да му дам успокоителното увере-

      ние, че почти всички те са еднакво неверни и че там, където по изк-

      лючение са правилни, те доказват нещо съвсем друго от това, което

      той желае да докаже. Така, като сравнява данните на американската

      статистика за предприятията за 1870 и 1880 г., той посочва фактичес-

      кото спадане на нормата на печалбата, но обяснява това съвсем пог-


                                                           30
   25   26   27   28   29   30   31   32   33   34   35