Page 29 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

рекламно панаирджийство, организация на успеха с помощта на

празния шум на приятелска клика — кой може да се мери с него във

всичко това?

Италия е страната на класицизма. От великото време, когато там

пукваше зората на съвременния свят, тази страна създаде величест-

вени характери от недостигнато класическо съвършенство, от Данте

до Гарибалди. Но времената на унижението и чуждото господство ѝ

оставиха и други класически характери, сред тях са два особено ре-
лефни типа: на Сганарел и на Дулкамара. Класическото единство на

двамата, както виждаме, е въплътено в нашия illustre Лориа.

В заключение аз трябва да поведа своите читатели отвъд океана. В

Ню Йорк господин докторът по медицина Георг Щибелинг също тъй е

намерил решение на задачата, и при това във висша степен просто

решение. Толкова просто, че никой човек нито от тази, нито от друга-
та страна на океана не пожела да го признае, поради което той из-

падна в силен гняв и в безкрайна редица брошури и вестникарски

статии по двете страни на океана горчиво се оплакваше от такава

несправедливост. Макар в «Neue Zeit» да му казаха, че цялото негово

решение почива на една грешка в изчисленията, това не можа да го

смути. Маркс също правеше грешки в изчисленията, обаче в много

неща се оказа прав. Между другото да видим решението на Щибе-

линг.

«Аз вземам две фабрики, които работят еднакво време с еднакъв капи-

тал, но при различно отношение между постоянен и променлив капитал.
Целия капитал (c+v) аз приемам = у и означавам разликата в отношени-

ето между постоянния и променливия капитал с х. За фабрика I у=c+v;
за фабрика II у=(c-x)+(v+х). Следователно нормата на принадената

стойност за фабрика I = , а за фабрика II = . Печалба (р) аз наричам

цялта принадена стойност (m), с която се увеличава целият капитал у,

или c+v за дадено време; следователно р=m. Затова нормата на печал-

бата за фабрика I = , или , и също така за фабрика II =

29