Page 35 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 35
Да се върнем към нашия пример. Ако приемем, че стойността, произ-
ведена от един работник в продължение на един среден обществен
работен ден, е изразена в парична сума от 6 шилинга = 6 марки, то
авансираният капитал от 500 ф.ст. = 400 +100 ще представлява
с
v
стойност, произведена за 1666⅔ десетчасови работни дни, от които
1333⅓ работни дни са кристализирани в стойността на средствата за
производство = 400 , a 333⅓ — в стойността на работната сила =
с
100 . Следователно, ако нормата на принадената стойност = 100%,
v
то производството на самата новосъздадена стойност струва израз-
ходвана работна сила от 100 +100 = 666⅔ десетчасови работни
m
v
дни.
Известно ни е по-нататък (вж. «Капиталът», кн., I. гл. VII, с. 173 и
сл.13), че стойността на новопроизведения продукт от 600 ф.ст. се
състои: 1) от наново появяващата се стойност на постоянния капитал
от 400 ф.ст., изразходван за средствата за производство, и 2) от но-
вопроизведена стойност в размер 200 ф.ст. Производствените разхо-
ди на стоката = 500 ф.ст. включват наново появилите се 400 и поло-
с
вината от новопроизведената стойност от 200 ф.ст. (=100 ), следова-
v
телно два съвсем различни по своя произход елемента на стоковата
стойност.
Поради целесъобразния характер на труда, изразходван
в продължение на 666⅔ десетчасови дни, стойността на употребени-
те средства за производство, възлизаща на 400 ф.ст., е пренесена от
тези средства за производство върху продукта. Ето защо тази стара
стойност наново се проявява като съставна част на стойността на
продукта, но тя не възниква в производствения процес на тази стока.
Тя само затова съществува като съставна част на стоковата стой-
ност, защото преди това е съществувала като съставна част на аван-
сирания капитал. Следователно изразходваният постоянен капитал
се възстановява от онази част на стоковата стойност, която той сам
прибавя към стоковата стойност. По такъв начин този елемент на
произодствени разходи има двояко значение: от една страна, той
35
