Page 42 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 42
водството се губят само 20 ф.ст. Следователно използваният осно-
вен капитал влиза само частично в производствените разходи на сто-
ката, защото за нейното производство той е изразходван само час-
тично. Използваният оборотен капитал влиза изцяло в производстве-
ните разходи на стоката, защото той се изразходва изцяло за нейното
производство. Но какво доказва това, освен че изразходваните ос-
новни и оборотни части на капитала pro rata (пропорционално. ред.) на
величината на тяхната стойност еднакво влизат в производствените
разходи на съответната стока и че тази съставна част на стойността
на стоката изобщо дължи своя произход само на капитала, който е
изразходван за нейното производство? Ако това не беше така, не би
могло да се разбере защо авансираният основен капитал от 1200
ф.ст. не прибавя към стойността на продукта освен 20-те ф.ст., които
той губи в производствения процес, а не и 1180-те ф.ст., които той не
губи в този процес.
И така, тази разлика между основен и оборотен капитал по отноше-
ние изчисляването на производствените разходи само потвърждава
привидното възникване на производствените разходи от изразходва-
ната капиталова стойност, или от цената, която струват на самия ка-
питалист изразходваните елементи на производството, включително
и трудът. *1От друга страна, по отношение на създаването на стой-
ността, променливата, т.е. изразходваната за работна сила, част от
капитала се отъждествява тук явно с постоянния капитал (с частта на
капитала, състояща се от производствени материали) под рубриката
оборотен капитал, и по този начин се завършва мистификацията на
процеса на нарастване стойността на капитала*1).
Дотук разглеждахме само един елемент на стоковата стойност —
производствените разходи. Сега трябва да хвърлим поглед и върху
другата съставна част на стоковата стойност, върху излишъка над
производствените разходи, или върху принадената стойност. И така,
принадената стойност e преди всичко излишък на стойността на сто-
42
