Page 39 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

тал, изразходван за работна заплата, като капиталова стойност, коя-

то заплаща стойността, съответно цената, на всичкия труд, изразход-

ван в производството. Ако например приемем, че средният общест-
вен 10-часов работен ден се въплътява в парична маса = 6 шилинга,

то авансираният променлив капитал от 100 ф. ст. ще бъде паричният

израз на една стойност, произведена в 333⅓ десетчасови работни

дни. Но тази стойност на закупената работна сила, която фигурира

при авансирнето на капитала, не съставлява част от действително

функциониращия капитал. Вместо нея в производствения процес

влиза самата жива работна сила. Ако степента на експлоатация на
работната сила възлиза, както в нашия пример, на 100%, то тя се из-

разходва в продължение на 666⅔ десетчасови работни дни и затова

прибавя към продукта нова стойност от 200 ф.ст. Но при авансира-

не на капитала променливият капитал от 100 ф.ст. фигурира като ка-

питал, изразходван за работна заплата, или като цена на труда, вло-

жен в течение на 666⅔ десетчасови работни дни. 100 ф.ст., разделе-

ни на 666⅔, ни дават като цена на десетчасовия работен ден 3 ши-

линга, т.е. една стойност, която е продукт на петчасов турд.

Ако сравним авансирания капитал, от една страна, и стойността на

стоката, от друга, ще получим:

I. Авансиран капитал от 500 ф.ст. = 400 ф.ст. капитал, изразходван за

средства за производство (цената на средствата за производство),
+100 ф.ст. капитал, изразходван за труд (цената на 666⅔ работни

дни, или работната заплата за тях).

II. Стокова стойност от 600 ф.ст. = производствени разходи в размер

500 ф.ст. (400 ф.ст., цената на изразходваните средства за производ-

ство, +100 ф.ст., цената на изразходваните 666⅔ работни дни) +100

ф.ст. принадена стойност.

В тази формула частта на капитала, изразходвана за труд, се отли-

чава от частта на капитала, изразходвана за средства за производст-

39