Page 47 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 47
ност, която се съдържа в стоковата стойност. Но капитаистът може да
продава стоката с печалба дори когато я продава под нейната стой-
ност. Докато продажбената цена на стоката е по-висока от нейните
производствени разходи, макар и да е по-ниска от нейната стойност,
винаги ще се реализира част от съдържащата се в нея принадена
стойност, следователно във всички случаи ще се получава печалба.
В нашия пример стоковата стойност = 600 ф.ст., производствените
разходи са = 500 ф.ст. Ако стоката се продава за 510, 520, 530, 560,
590 ф.ст., тя се продава респективно с 90, 80, 70, 40, 10 ф.ст. под
нейната стойност и все пак от нейната продажба се изкарва печалба
съответно от 10, 20, 30, 60, 90 ф.ст. Между стойността на стоката и
нейните производствени разходи очевидно е възможна една неопре-
делена серия от продажбени цени. Колкото по-голям е елементът на
стоковата стойност, който се състои от принадена стойност, толкова
по-големи са на практика границите на тези междинни цени.
*5С това се обясняват не само всекидневните явления на конкуренци-
ята, като например известните случаи на продажба на понижени цени
(underselling), ненормално ниското равнище на стоковите цени в оп-
ределени клонове на промишлеността*5) и т.н. Основният закон на
капиталистическата конкуренция, досега неразбран от политическата
икономия, законът, който регулира общата норма на печалбата и оп-
ределяните от нея така наречени производствени цени, се основава,
както ще видим по-късно, върху тази разлика между стойността на
стоката и нейните производствени разходи и на произлизащата от
нея възможност да се продава стоката с печалба под нейната стой-
ност.
Минималната граница на продажбената цена на стоката е дадена от
нейните производствени разходи. Ако тя се продава под нейните
производствени разходи, изразходваните съставни части на произ-
водствения капитал не могат да бъдат напълно възстановени от про-
дажбената цена. Ако този процес продължава, авансираната капита-
47
