Page 49 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

потребителите

«чрез пряка или косвена (circuitous) размяна дават известно по-голямо

количество от всичките съставни части на капитала, отколкото струва

тяхното производство»*6*6).

И наистина излишъкът над дадената величина не може да образува

част от тази величина, поради което и печалбата, т.е. излишъкът на

стоковата стойност над разходите на капиталиста, не може да обра-

зува част от тези разходи. Следователно, ако в образуването на

стойността на стоката не влиза никакъв друг елемент освен аванси-

раната от капиталиста стойност, то не е ясно как може да се получи

от производството по-голяма стойност от онази, която е влязла в него
— ще излезе, че от нищо се получава нещо. Торенс се измъква обаче

от това създаване от нищо само като го пренася от сферата на про-

изводството на стоките в сферата на обръщението на стоките. Пе-

чалбата не може да се получи от производството, казва Торенс, за-

щото иначе тя вече би се съдържала в производствените разходи,

следователно не би имало никакъв излишък над тия разходи. Печал-

бата не може да се получи от размяната на стоките, му отговаря

Рамсей, ако тя вече не е съществувала преди размяната на стоките.

Стойностната сума на разменяните продукти очевидно не се изменя в
резултат на размяната на продуктите, чиято стойностна сума тя

представлява. Тя си остава след размяната същата, каквата е била

преди размяната. *7Тук трябва да отбележим, че Малтус*7) направо

се позовава на авторитета на Торенс, макар че сам той иначе обяс-
нява продажбата на стоките над тяхната стойност или по-скоро не го

обяснява, тъй като всички аргументи от този род по същество неиз-

бежно се свеждат до прочутото на времето си отрицателно тегло на

флогистона.

В общество, при което господства капиталистическото производство,

капиталистическите представи владеят дори некапиталистическия

производител. В своя последен роман «Селяни» Балзак, който изоб-

49