Page 48 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

лова стойност изчезва. Вече от тази гледна точка капиталистът е

склонен да смята производствените разходи за действителна вът-

решна стойност на стоката, защото това е цената, необходима за
простото запазване на неговия капитал. Но към това се прибавя и об-

стоятелството, че производствените разходи на стоката са онази по-

купна цена, която сам капиталистът е заплатил за производството на

стоката, следователно онази покупна цена, която се определя от са-

мия производствен процес на стоката. Поради това реализираният

при продажбата излишък от стойност, или принадената стойност, се

явява за капиталиста като излишък на продажбената цена на стоката
над нейната стойност, а не като излишък на нейната стойност, на

нейните производствени разходи, така че излиза, като че ли прина-

дената стойност, която се съдържа в стоката, не се реализира чрез

нейната продажба, а възниква от самата продажба. Ние вече изяс-

нихме подробно тази илюзия в «Капиталът», кн. I, гл. IV, 2 («Противо-

речия на всеобщата формула на капитала»), а сега ще се върнем за

момент към онази форма, в която тя отново бе изтъкната от Торенс и
др., представяйки я като крачка напред на политическата икономия в

сравнение с Рикардо.

«Естествената цена, която се състои от производствените разходи, или,

с други думи, от изразходвания капитал за производството, или произ-
веждането на стоката, не може да съдържа печалба... Ако арендаторът

разходва за обработката на своите ниви 100 квартера зърно и получава
за това 120 квартера, 20-те квартера, които съставляват излишък на

продукта над разходите, образуват неговата печалба; би било обаче аб-

сурд да се нарича този излишък, или тази печалба, част от неговите раз-
ходи... Фабрикантът изразходва известно количество суровини, оръдия и

средства за съществуване на труда и получава срещу това известно ко-
личество готова стока. Тази готова стока трябва да притежава по-висока

разменна стойност, отколкото суровините, оръдията и средствата за съ-
ществуване, чрез авансирането на които тя е придобита.»

Ето защо, заключава Торенс, излишъкът на продажбената цена над

производствените разходи, или печалбата, възниква поради това, че

48