Page 50 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

що е забележителен по дълбокото си разбиране на реалните отно-

шения, сполучливо рисува как дребният селянин извършва безплатно

всевъзможни работи на своя лихвар, за да запази неговото благово-
ление, и при това мисли, че не подарява нищо на лихваря, тъй като

за него самия неговият собствен труд не му струва никакви парични

разходи. Лихварят от своя страна убива по такъв начин с един кур-

шум два заека. Той пести разходите за работна заплата и все повече

и повече уплита в примките на лихварската мрежа селянина, когото

все по-бързо разорява, откъсвайки го от работата на собствената му

нива.

Абсурдната представа, че производствените разходи на стоката об-

разували нейната действителна стойност, а принадената стойност

произлизала от продажбата на стоката над нейната стойност, че сле-

дователно стоките се продавали по тяхна стойност, щом тяхната

продажбена цена е равна на техните производствени разходи, т.е.
равна на цената на средствата за производство, употребени за тях,

плюс работната заплата — тази абсурдна представа Прудон, с обик-

новеното свое щарлатанство, даващо си вид на научност, възвести

като новооткрита тайна на социализма. Това свеждане на стойността

на стоките до техните производствени разходи съставлява в действи-

телност основата на неговата народна банка. По-рано беше показа-

но, че различните съставни части на стойността на продукта могат да

бъдат представени в пропорционални части на самия продукт. Ако

например («Капиталът», кн. I, гл. VII, 2, с. 182) стойността на 20 ф.
прежда възлиза на 30 шилинга — именно 24 шилинга средства за

производство, 3 шилинга работна сила и 3 шилинга принадена стой-

ност, — то тази принадена стойност може да бъде представена като

от продукта = 2 ф. прежда. Ако тези 20 ф. прежда бъдат сега про-

дадени по техните производствени разходи за 27 шил., купувачът ще

получи 2 ф. прежда безплатно, или стоката ще бъде продадена с

по-ниско от нейната стойност; обаче работникът и сега, както и преди,
е дал своя принаден труд, само че на купувача на преждата, а не на

50