Page 53 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

своите първоначални размери, тези разходи трябва да бъдат възста-

новени.

Стойността, която се съдържа в стоката, е равна на работното време,

което струва нейното производство, а сумата на този труд се състои

от заплатен и незаплатен труд. Напротив, за капиталиста производс-

твените разходи на стоката се състоят само от онази част на опред-

метения в нея труд, която той е заплатил. Съдържащият се в стоката

принаден труд не струва нищо на капиталиста, макар че за работника
той е абсолютно също такъв труд, както и заплатеният, и макар че

той по съвсем същия начин, както и заплатеният, създава стойност и

влиза в стоката като елемент, образуващ стойността. Печалбата на

капиталиста идва от това, че той може да продаде нещо, което не е

заплатил. Принадената стойност, resp. (съответно. ред.) печалбата,

се състои именно от излишъка на стоковата стойност над производс-

твените разходи, т.е. от излишъка на цялата сума труд, съдържаща
се в стоката, над съдържащата се в нея заплатена сума труд. Така че

принадената стойност, откъдето и да идва, е излишък над целия

авансиран капитал. Следователно този излишък се намира в такова

отношение към целия капитал, което се изразява чрез дробта къ-

дето K означава целия капитал. По този начин получаваме нормата

на печалбата за разлика от нормата на принадената стойност

.

Отношението на принадената стойност към променливия ка-

питал се нарича норма на принадената стойност; отношени-

ето на принадената стойност към целия капитал се нарича

норма на печалбата. Това са две различни измерения на една и
съща величина, които поради различието на мащаба изразяват съ-

щевременно различни пропорции или отношения на една и съща ве-

личина.

Превръщането на принадената стойност в печалба трябва да се из-

53