Page 39 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

разлика между величината на печалбата и на принадената стойност

— а не само между нормите на печалбата и на принадената стойност

— в отделните сфери на производство сега съвсем скрива истинската
природа и истинския произход на печалбата, и то не само за капита-

листа, който в дадения случай има особен интерес да се самозалъг-

ва, но и за работниците. С превръщане на стойността в производст-

вена цена се скрива от очите самата основа на определяне на стой-

ността. Най-после, още при простото превръщане на принадената

стойност в печалба тази част от стойността на стоката, която образу-

ва печалбата, се противопоставя на другата част от стойността като
производствени разходи, така че още тук понятието за стойност се

изплъзва от капиталиста, защото той има пред себе си не общото ко-

личество труд, което струва производството на стоката, а само онази

част от този общ труд, която той е заплатил във форма на живи или

мъртви средства за производство, и така за капиталиста печалбата е

нещо, стоящо вън от присъщата стойност на стоката, при образуване

на производствените цени тази представа напълно се утвърждава,
заздравява се и закостенява, тъй като сега, ако се разглежда отдел-

ната сфера на производство, печалбата, която се прибавя към произ-

водствените разходи, действително се определя не от границите на

процеса на образуване на стойността, който се извършва в даден от-

расъл, а от условия, лежащи съвсем извън.

Това, че тази вътрешна зависимост е разкрита тук за пръв път; че

както ще се види в по-нататъшното изложение и в книга IV, полити-
ческата икономия досега или произволно е игнорирала разликата

между принадена стойност и печалба, между норма на принадената

стойност и норма на печалбата, за да има възможност да запази оп-

ределението на стойността като свой основен принцип, или пък се е

отказвала от това определение на стойността, а заедно с него и от

всяка почва за научно отношение към въпроса, за да се улови за раз-

личията, които се виждат на повърхността на явленията и веднага
бият на очи — тази обърканост, която цари сред теоретиците, показва

39