Page 43 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)
P. 43

се изменят също и производствените разходи на сумата от стоките,

      произвеждани от един капитал от дадена величина) —  *26средната пе-

      чалба, ако е била 10%, ще си остане във всеки случай пак 10%, макар
      че по отношение на отделната стока 10% са твърде различна вели-

      чина  в  зависимост  от  това,  доколко  се  е  изменила  величината  на

      производствените разходи на тази отделна стока поради приетото от

      нас изменение на стойността*26).



      Относно променливия капитал — а това е именно най-важно, тъй ка-

      то той е източникът на принадена стойност и тъй като всичко, което

      скрива неговата действителна роля при обогатяването на капиталис-

      та,  мистифицира  цялата  система,  —  за  капиталиста  работата  се

      представя в грубо опростен вид, а именно: нека един променлив ка-

      питал от 100 ф.ст. да изразява седмична работна заплата на 100 ра-

      ботници. Ако тези 100 работници при даден работен ден произвеждат
      в седмицата продукт от 200 броя стока = 200C, то, абстрахирайки се

      от онази част на производствените разходи, която прибавя постоян-

      ният капитал, 1C =                               = 10 шилинга, тъй като 100 ф.ст. са =

      200C. Да приемем сега, че е настъпило изменение в производителна-

      та сила на труда, нека тя да се е удвоила, така че същият брой ра-

      ботници да произвеждат сега два пъти по 200C за същото това вре-

      ме, през което по-рано са произвеждали само 200C. В такъв случай

      (доколкото  производствените  разходи  се  състоят  само  от  работна

      заплата) 1C =                            = 5 шилинга, тъй като 100 ф.ст. са = 400C.
      Обратно, ако производителната сила е намаляла наполовина, то съ-


      щият този труд би произвел само                                  ; и тъй като 100 ф.ст. са  =

               , то 1C сега е =                             = 1 ф.ст. Изменението в работното
      време, необходимо за производство на стоките, а следователно и из-

      менението на стойността на стоките, се явява сега по отношение на

      производствените  разходи,  а  следователно  и  на  производствените

      цени, като различно разпределение на една и съща работна заплата

      върху по-голямо или по-малко количество стоки в зависимост от това,

      дали ще се произведат повече или по-малко стоки за същото работно


                                                           43
   38   39   40   41   42   43   44   45   46   47   48