Page 42 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)
P. 42
ретици, полит-икономисти, и досега не са разкрили тази мистерия.
Пестенето на труд — не само на труда, необходим за производство
на определен продукт, но и на броя на заетите работници — и разши-
ряването на прилагането на мъртъв труд (постоянен капитал) се
представя като икономически напълно рационална операция и съв-
сем незасягаща общата норма на печалбата и средната печалба. Но
как тогава живият труд може да бъде изключителен източник на пе-
чалба, щом намалението на необходимото за производство количес-
тво труд очевидно не само не понижава печалбата, но, напротив, при
известни условия дори се явява като най-близък източник за увели-
чаване на печалбата, поне за отделния капиталист?
Ако в дадена сфера на производство се увеличава или намалява
онази част от производствените разходи, която представя стойността
на постоянния капитал, тази част излиза от сферата на обръщение и
още от самото начало влиза увеличена или намалена в производст-
вения процес на стоката. Ако, от друга страна, приложените работни-
ци започнат да произвеждат за същото време по-малко или повече
продукти, следователно, ако при неизменен брой работници се изме-
ня количеството труд, необходимо за производство на определено
количество стоки, то частта от производствените разходи, която изра-
зява стойността на променливия капитал, може да остане неизменна,
т.е. да влезе със същия размер в производствени разходи на съвкуп-
ния продукт. Но на всяка единица стоки, чиято сума образува съвкуп-
ният продукт, се пада сега повече или по-малко труд (заплатен, а
значи и незаплатен), следователно и повече или по-малко разходи за
този труд, т.е. по-голям или по-малък дял работна заплата. Общата
сума на изплатената от капиталиста работна заплата е останала съ-
щата, но тя се е изменила, пресметнато за единица стока. Така тук
настъпва изменение в тази част на производствените разходи на сто-
ката. Независимо от това, дали производствените разходи на отдел-
ната стока ще се повишат или понижат в резултат на такива измене-
ния на нейната стойност или стойности на нейните елементи (или пък
42