Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)
P. 41
такава причина за изменение, която при непрекъснатостта*24a *24a) и
всестранността на това движение все пак до голяма степен парали-
зира сама себе си.
2) Във всяка сфера нормата на печалба на тази сфера има възмож-
ност да се колебае за по-дълъг или по-къс период от време, докато
това колебание след повишения и понижения не се затвърдя-
ва дотам, че да има достатъчно време за въздействие върху общата
норма на печалбата и следователно да придобие повече от местно
значение. Ето защо законите на нормата на печалбата, развити в
първи отдел на тази книга, все пак запазват своята сила и в рамките
на такива пространствени и времевѝ граници.
*25
Теоретичният възглед — относно първото превръщане на принаде-
ната стойност в печалба, — че всяка част от капитала в еднаква сте-
пен произвежда печалба*25), изразява един практически факт. Про-
мишленият капитал дава еднаква печалба, какъвто и да бъде негови-
ят състав: привежда ли той в движение една четвърт мъртъв труд и
три четвърти жив или три четвърти мъртъв и само една четвърт жив,
поглъща ли той в единия случай тройно повече принаден труд, или
произвежда тройно повече принадена стойност, отколкото в другия —
и в двата случая печалбата ще бъде еднаква, щом степента на експ-
лоатация на труда си остава неизменна и щом се абстрахираме от
индивидуалните различия, които обаче сами по себе си изчезват, тъй
като и в единия, и в другия случай имаме само средния състав за ця-
лата производствена сфера. Отделният капиталист (или всички капи-
талисти от всяка отделна сфера на производство), чийто поглед е ог-
раничен, правилно предполага, че неговата печалба не произлиза
само от труда, прилаган от него или в неговия производствен отра-
съл. Това е съвсем вярно за средната печалба на отделния капита-
лист. Но доколко тази печалба зависи от общата експлоатация на
труда от съвкупния капитал, т.е. от всички негови колеги капиталисти,
това е за него пълна мистерия, още повече че самите буржоазни тео-
41